Глобалният дълг наближава 100% от световния БВП – тиха криза заплашва икономиките

МВФ предупреждава: 3,3 милиарда души живеят в страни, които харчат повече за лихви, отколкото за здравеопазване и образование

Държавният дълг в световен мащаб продължава да расте с тревожни темпове, като заплашва да предизвика многостранна глобална криза. Според последния доклад на Международния валутен фонд (МВФ), глобалният публичен дълг се очаква да надхвърли 95% от световния БВП през 2025 г., а до края на десетилетието може да доближи 100% от БВП, надминавайки пиковите нива от пандемията.

"Рисковете, свързани с дълга, вече бяха високи. При изключително неблагоприятен сценарий, глобалният публичен дълг може да достигне 117% от БВП до 2027 г. Това би представлявало най-високото ниво от Втората световна война насам," предупреждава анализ на МВФ.

Експертите от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) потвърждават тази тенденция, прогнозирайки рекордна емисия на държавни облигации в страните-членки на организацията в размер на 17 трилиона долара през 2025 г., спрямо 14 трилиона долара през 2023 г.

Увеличението на дълга не прави разлика между богати и развиващи се страни. МВФ прогнозира, че правителствата на Г-7 ще увеличат брутните си задължения средно с 4,4% до 2030 г., докато Китай ще ги увеличи с 9,7%, а развиващите се страни средно с 8,4% през този период.

Лихвените плащания – тежко бреме за бюджетите

Лихвите по дълга се превръщат във все по-значителна тежест за икономиките. Според данни на ОИСР, през последните години значителна част от дълга е рефинансирана с по-висока доходност от първоначалните емисии. В резултат, съотношението на лихвените плащания към БВП се е увеличило в две трети от страните от ОИСР, достигайки 3,3% през 2024 г.

"Колкото повече дългове имате, толкова по-скъпо и по-трудно е да получите повече заеми. Натрупването на дълг намалява пространството ви за маневриране за справяне с нови кризи," обяснява Анхел де ла Фуенте, изпълнителен директор на Фондацията за приложени икономически изследвания.

Социалната цена на дълговата спирала

Особено тревожни са данните на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), според която 3,3 милиарда души – или почти половината от световното население – живеят в държави, които харчат повече за лихви по дълга, отколкото за здравеопазване или образование.

Докладът на UNCTAD разкрива, че през 2023 г. развиващите се икономики са платили 847 милиарда долара нетна лихва, което е с 26% повече отколкото през 2021 г. Рекордните 54 развиващи се страни (почти половината в Африка) са отделили поне 10% от публичните си средства за плащания на лихви по дълга.

"Когато правителствата трябва да дадат приоритет на изплащането на дълга пред обществените услуги и инвестициите, хората плащат последствията. Училищата са недофинансирани, болниците нямат достатъчно консумативи, а инфраструктурата се разпада," отбелязва UNCTAD.

Западът и ролята на големите икономики

МВФ твърди, че по-строгите и по-нестабилни финансови условия в САЩ биха могли да имат ефект на домино върху развиващите се пазари, което би довело до по-високи разходи за финансиране.

Съединените щати имат значителна свобода на действие да вземат заеми поради ролята на долара като резервна валута, но тази специална роля означава също, че проблемите на страната биха имали отрицателни последствия за всички. От 1960 г. насам администрациите на САЩ са повишавали тавана на националния дълг около 78 пъти.

Разходите по лихвите нарастват бързо - за САЩ те са били 881 милиарда долара през 2024 г. и се очаква да достигнат 1,8 трилиона долара до 2035 г. Това прави лихвените разходи по-големи от всяка друга федерална програма, с изключение на социалното осигуряване.

България и ситуацията с дълга

Българският държавен дълг, макар и под средните нива за ЕС, също бележи тенденция към нарастване. Според актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г., държавният дълг на България се предвижда да достигне 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП) през 2025 г. и 87,0 млрд. лв. (35,2% от БВП) през 2028 г.

Страната ни все още се намира под критичната граница от 60% от БВП, определена от Маастрихтските критерии, но тенденцията за нарастване е ясно очертана.

Необходими спешни мерки

Експертите препоръчват страните да предприемат спешни мерки за намаляване на дълговите уязвимости и обръщане на дългосрочните тенденции на задлъжнялост. Това включва изграждането на надеждни фискални рамки, по-строг мониторинг на дълговото бреме и засилване на глобалното сътрудничество за преодоляване на дълговата криза.

Особено важно е правителствата да не отлагат фискалните корекции, тъй като това само ще изисква по-големи съкращения в бъдеще, и да инвестират в политики, които насърчават растежа и създават фискални буфери за справяне с бъдещи шокове.