Страната ни е втора в ЕС по скорост на задлъжняване, докато управляващите виждат "положителен сигнал"

България продължава да губи фискалната си дисциплина с тревожна скорост. Новите данни на Евростат за третото тримесечие на 2025 година разкриват, че държавният дълг е нараснал до 28.4% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Това представлява скок от 2.1 процентни пункта само за три месеца – темп, който ни нарежда на второ място в целия Европейски съюз по бързина на задлъжняване, изпреварени единствено от Люксембург.

Спиралата на дълга се затяга

Докато официалните съобщения се опитват да представят данните като "положителен сигнал" заради ниската база спрямо държави като Гърция и Италия, по-дълбокият анализ показва опасна тенденция. За сравнение, в края на първото тримесечие на 2025 г. дългът беше едва 23.9%. Това означава, че само за шест месеца задълженията на държавата са набъбнали с близо 5% от БВП.

Този резкият скок кореспондира с агресивната политика на теглене на нови заеми през изминалата година. Само през юли 2025 г. България изтегли нов външен дълг в размер на над 6 милиарда лева (3.2 млрд. евро) при лихви, които макар и по-ниски от пазарните, натоварват бюджета с милиони левове годишно за обслужване.

Къде отиват парите?

Основните критики на икономистите са, че този нов дълг не се инвестира в реформи или инфраструктура, а се използва за покриване на текущи разходи и дефицити. Бившият министър Николай Василев предупреди още през 2025 г., че страната върви към "румънски сценарий" на бюджетна криза и че реалният дефицит може да надхвърли значително официалните прогнози.

Проф. Боян Дуранкев също алармира, че България влиза в списъка на "дълговите наркомани" със средногодишен ръст на дълга от 16% – темп, който, ако се запази, може да доведе до надхвърляне на маастрихтските критерии до края на десетилетието.

Европейският контекст

Въпреки влошаването, България остава сред страните с най-ниско абсолютно ниво на дълга в ЕС, където средното ниво е около 82%. Това обаче е слаба утеха, ако тенденцията на ускорено натрупване се запази. Големите икономики като Франция (над 114%) и Италия (близо 138%) отдавна са в дългова спирала, но те разполагат с икономическа мощ, която България няма.

Загубата на фискална дисциплина точно в момента, когато страната влезе в еврозоната (от 1 януари 2026 г.), поставя под въпрос способността ни да поддържаме икономическа стабилност без валутния борд като котва.