Българските младежи с аутизъм се оказват в безизходица след гимназията

Повече от хиляди младежи с аутизъм в България се оказват в безизходица след завършването на средното си образование. Според официални данни на Агенцията по заетостта, през миналата година в цялата страна работа са започнали само 8 364 души с увреждания. В Русе този брой е дори по-тревожен - едва 219 души. Останалите или посещават дневни центрове, или най-често остават затворени у дома.

"Хората от аутистичния спектър и една голяма част от тях всъщност имат много за България неразкрити силни страни, които в процеса на изграждане на личността и подготовката ѝ за автономен живот изобщо не се стимулират," обяснява психологът Поли Златилова от фондация "Новите деца".

По данни на Световната здравна организация, едно от всеки 100 деца е с аутизъм. В България подобна статистика не се води, но експертите предупреждават, че образователната система не е пригодена да им създава необходимите умения за трудова реализация.

Родителска тревога пред неизвестността

Деяна Николова се тревожи за бъдещето на сина си, който тази година е абитуриент. "На компютъра се занимава, има средно ниво компютърна грамотност, и му е интересно," споделя тя. Въпреки способностите му в технологиите, майката е реалистична: "Нямам идея какво се случва с другите деца. По-скоро мисля, че той няма да може да си намери работа."

Според специалистите, с децата с аутизъм трябва да се работи целенасочено - да бъдат професионално ориентирани според възможностите си и да има индивидуален подход. Точно това образователната система не прилага към сина на Деяна, нито към останалите младежи с подобна диагноза.

Надежден проект с ограничени възможности

В София и Варна с 36 деца работят по проект, финансиран от германска неправителствена организация. Подбрани са четири сфери за изграждане на трудови умения: кулинария, керамика, ИТ технологии и социално-комуникативни ателиета.

Последният и най-важен модул по проекта е включването на работодатели. Резултатите обаче са разочароващи - до момента интерес са проявили само двама работодатели.

"Няма готови работодатели все още. Ние във Варна имаме сключено споразумение първо с една библиотека, която е готова да обучи всичките колкото могат, след което да назначи един или двама на служба асистент," признава Поли Златилова.

Липсват данни и разбиране

За нуждата от подобен проект в Русе говорят и данните от местното Бюро по труда. Там не разграничават хората с различни увреждания и специфични способности, въпреки че аутистичният спектър е доста широк и изисква индивидуален подход.

Липсата на точна статистика за хората с аутизъм в България допълнително затруднява разработването на целенасочени политики за тяхната интеграция на трудовия пазар. Това създава порочен кръг - без данни няма политики, без политики няма възможности за реализация.