Свидетелствах за деянията, извършени пред мен от Петър Стоянов- Сумиста.

Той беше мой работодател. Разказах пред съда за убийствата и за всички тежки престъпления, които бяха извършени от групата „Килърите “. Потвърждавам на 100 процента думите на Георги Петков-Космоса, казани в интервю пред Фрог нюз тази седмица.

Това призна в „Честно казано“ по БиАйТи друг от важните свидетели по делото Боян Джамалов. Ето какво сподели той:

Срещу мен има заведени искове на Стоянов. Има такива и  срещу съдии, прокурори, полицаи. Всеки един иска е за 50 хиляди лева. Срещу мен има три иска за общо 150 000 лв .

Не може държавата да си прави такава гавра. На Сумиста  това му е без пари и българският народ плаща. Може да е смешно, но всъщност е трагично. Според Петър Стоянов показанията, които сме дали пред съда и които той приема безусловно, са фалшиви, и едва ли не ние сме клеветници.

Това, ако е в някоя друга нормална държава, нямаше да го има. Абсурдното е, че  тези дела срещу всички разследващи и свидетели влизат в съда. Прекратяват  само делата срещу прокурори и съдии.

Полицаят Валентин Цоновски , който разкри „Килърите “ е голям мъж. Това е  човек, който си държи на думата. И срещу него има две-три дела.

Всички свидетели повярвахме в Цоновски  и още му вярваме  безрезервно. Той работеше . Беше от тези, които не можеш да го хванеш за ухото и да го водиш.

Но за съжаление вече не е в системата. Изхвърлиха го с всички награди и реализации. С всичко. Това е съдбата на честните полицаи. Жалко е, казвам го директно. Специално за него е много жалко, каза той.

На въпрос защо е допуснато Цоновски  да бъде изгонен от системата, Джамалов  обясни: По време на делото имаше хора, когато трябваше твърдо за застанат и да заемат позиция.

Но те се скриха. Сега някой може да ми заведе дело за един милион. Аз плащам на адвокати, за разлика от Сумиста. По делата срещу нас разбрах, че държавата ни бие шута. Държавата трябваше да вземе адекватно решение по този казус. Трябваше да удари по масата и да каже, че няма как да ни съдят.

Хората, които работеха в МВР  и не можеха да се водят, ги няма вече. В момента работя, охранител  съм, шофьор. Отчаянието не ме е напускало.

Тук няма да ме учуди нещо. Не ме е страх от отмъщение. По това дело, каквото съм знаел, съм го казал.

Вече не бих станал свидетел. По делото „Килърите“ имахме доверие, че ще се случат нещата.

Сега, обаче... свидетел 10 дни и после... опело.