Балканите са в "коридора" на средиземноморските бури, които се засилват заради климатичните промени

Средиземно море се превръща в зона за формиране на тропически бури, които все повече напомнят на урагани от Атлантика. Учените ги наричат medicanes – съчетание от "Mediterranean" и "hurricane" – и предупреждават, че това вече не е екзотично изключение, а нова климатична реалност за региона.

Причината е ясна – температурата на морската вода. През последните години тя редовно надхвърля 27-29°C в южните части на басейна, което е точно нивото, при което в Атлантическия океан се формират тропически циклони. Според данни на Copernicus Climate Change Service, Средиземно море постигна рекордна температура от 28.7°C през август 2024 година, надминавайки предишния връх от юли 2023 година.

Морето става "горивна камера"

Топлото море изпарява огромни количества влага и създава условия за конвективни "тропически ядра", които досега не съществуваха в региона. Климатолози от Copernicus предупреждават, че Средиземно море вече се държи като мини-океан, което е безпрецедентно за Европа.

Морските повърхности в региона са с 1.5-3.7°C над нормата през различни периоди на 2024-2025 година, според месечните доклади на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF). През юни 2025 година западното Средиземноморие преживя изключителна морска гореща вълна с аномалии до 6°C в Лионския залив и северната Адриатика.

Нов тип циклони – по-малки, но по-опасни

Средиземноморските урагани се различават от атлантическите. Те са по-малки, развиват се по-бързо и променят посоката си внезапно. Ударът е концентриран в 12-24 часа, но може да бъде опустошителен – поройни дъждове, ветрове над 120 километра в час, бурни вълни и наводнения.

Първоначално тези циклони се раждаха главно над Йонийско море. Днес обаче се наблюдават в Адриатика, Егейско море, дори в Тиренско море. Италия, Гърция, Албания и Черна гора вече преживяха medicanes, които оставиха след себе си разрушена инфраструктура, порои и свлачища.

България е изложена на риск

Балканите са в "коридора" на тези нови бури. България е изложена на риск основно чрез два механизма – вторични циклони, родени над Йонийско море, които преминават през Гърция и удрят Родопите, Тракия и Източните Родопи, както и влажни медикейнски фронтове, които достигат Черно море и активират мощни валежни системи.

Според последните доклади на ECMWF, честотата на подобни явления показва променлива тенденция, но интензивността им нараства. Проучвания на Американския геофизичен съюз (AGU) от 2019 година предвиждат, че medicanes ще станат по-силни и по-продължителни до края на века, дори при умерен сценарий на климатични промени.

NOAA потвърждава, че морето на юг от Гърция вече генерира структури, които са "неразличими от ранните стадии на тропически циклон". Климатологът Роман Макадъм от Средиземноморския център за климатични изменения (CMCC) подчертава, че честотата, продължителността и интензивността на морските горещи вълни в Средиземноморието са нараснали значително през последните десетилетия.

Защо това е тревожно

Средиземно море е малко и плитко. Когато генерира тропическо ядро, то достига сушата изключително бързо. Няма "буфер", няма предупреждение от дни напред. Буря, родена сутринта над морето, може да удари сушата следобед със сила на ураган.

Примерът с урагана Daniel от 2023 година е показателен – той удари Гърция и Либия с катастрофални последици, като морските горещи вълни осигуриха допълнителна енергия и влага за засилването му. Според данните на Copernicus, високите температури на морската повърхност в Средиземноморието са били фактор и за екстремните валежи от Storm Boris през септември 2024 година.

Българските климатолози от Climateka.bg отбелязват, че поради сравнителната рядкост на medicanes все още липсват оценки на въздействията им върху Балканския полуостров. Необходими са повече научни изследвания с фокус върху региона.

Средиземно море вече не е просто умерено, спокойно и предвидимо. То се превръща в първата тропическа лаборатория на Европа, където климатът експериментира с бури, които континентът никога не е познавал. Балканите са на първа линия на тази промяна.