До края на века планините на Европа могат да останат без традиционните си бели зими

Снегът в европейските планини вече не е това, което беше преди няколко десетилетия. Алпите и Балканите губят характерната си бяла покривка, а зимите стават все по-къси и топли, съобщава Meteo Balkans. Според последните данни от Европейската агенция по околна среда, снежната покривка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80 процента до края на века при продължаващото затопляне.

Сателитните наблюдения на системата Copernicus показват тревожна тенденция - през последните 20 години зимите в Европа са се скъсили средно с 24 дни. В някои райони на Алпите съкращаването достига 36 дни. Средната надморска височина, на която снегът може да устои през цялата зима, вече се е повишила с близо 300 метра.

Българските планини също са засегнати

За България това означава по-малко сняг на Витоша, Рила и Родопите. През последните години снеговалежите се изместват към март и април, като януари често прилича повече на есен - дъждовен, мъглив и мек. Дори в най-високите планини снежната покривка през зимата е с 30-40 процента по-тънка в сравнение с преди 20 години.

"Снегът вече не е сигурен източник на вода. А това променя всичко - от земеделието до енергетиката," казва климатологът Росица Аврамова, цитирана от Meteo Balkans.

Топлите въздушни маси от юг проникват все по-често, докато студените нахлувания от север отслабват. В резултат - по-дълги есени, по-къси зими и все повече дъжд вместо сняг в планините.

Ски курортите прибягват до изкуствен сняг

Зимният туризъм в Европа генерира оборот от 30 милиарда евро годишно, като половината от световните ски писти са на континента. Ски курортите в Алпите вече харчат повече електроенергия и вода за производство на изкуствен сняг, отколкото за отопление и транспорт взети заедно.

В Банско и Пампорово ситуацията е подобна - без снежните оръдия сезонът просто не започва. За да покрие един склон с 30 сантиметра изкуствен сняг, са необходими около 2 милиона литра вода. При продължаващото затопляне скоро нито водата, нито студът ще стигат.

Според научно изследване, публикувано в списание Nature Climate Change, при покачване на температурите с 2 градуса, 53 процента от европейските ски курорти ще са в риск без изкуствено заснежаване. При увеличение с 4 градуса рискът нараства до 98 процента. Вече днес само 22 процента от писте

те на Балканите имат достатъчно естествен сняг в слаби зимни години.

Водата след снега

Снегът е тиха инфраструктура на планините - той не просто ги покрива, той ги захранва. Когато го няма, реките се свиват, почвите се изсушават, а енергийната система губи естествения си буфер.

Според изследване на Технологичния университет в Цюрих, 80 процента от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг. Ако тази система се срути, първо ще пострада Балканският полуостров заради по-ниските надморски височини и по-бързото затопляне.

Децата днес вече не чакат "първия сняг", а се питат "дали изобщо ще има сняг". Според изследване от Бостънския университет, липсата на снежна покривка води до често замръзване и размразяване на почвата, което уврежда корените на дърветата и намалява способността им да поглъщат въглероден диоксид.