България влезе в "мълниеносния пояс" на Европа
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Рекордните 45 000 мълнии са регистрирани за едно денонощие
Звукът от гръмотевица вече не е необичаен за българското лято. Според последните данни, публикувани от "Meteo Balkans" и съпоставени с Европейската мрежа за детекция на мълнии (EUCLID), България официално се нарежда сред най-активните зони за мълнии в Европа.
Само през юли 2024 година над страната са регистрирани повече от 450 хиляди мълнии за месец. На 10 юли е отчетен и абсолютен рекорд – 45 хиляди мълнии само за едно денонощие. Най-силна активност се наблюдава в Западна и Южна България, където гръмотевичните фронтове се формират от сблъсъка на топъл и влажен въздух от Егейско море със студени маси от север.
"Това, което се случва над Балканите, е миниатюрна версия на това, което се случва над Амазония," обяснява метеорологът д-р Георги Рачев, цитиран от "Meteo Balkans". "Имаме топъл влажен въздух, издигане, конвекция, и всичко това – в регион с изключително сложен релеф."
Какво стои зад експлозията от гръмотевици
Гръмотевичните бури са резултат от силна атмосферна нестабилност. При нея топъл и влажен въздух се издига рязко и се охлажда. Влагата кондензира и образува мощни облаци тип "Cumulonimbus", чиято височина може да достигне до 16 километра. В тях се натрупват електрически заряди, а сблъсъкът между ледени кристали и водни капки поражда искрата, която виждаме като мълния.
Според доклада на Copernicus Climate Service за 2025 година, Балканите са новият епицентър на гръмотевичната активност на континента. Средно в България се регистрират между 22 и 28 дни с гръмотевични бури годишно, а в някои райони като Родопите, Струмската долина и Пловдивско – над 40 дни. За сравнение, в Германия те са средно 17, във Франция – 20, а в Норвегия – под 10.
Повече мълнии – повече риск
Повишената честота на бурите носи и реални опасности. Според Института за изследване на атмосферната електричност в София, цитиран от "Meteo Balkans", броят на инцидентите, свързани с мълнии, е нараснал с 35% за последните пет години. Все повече пожари в горски и планински райони се причиняват от удари в дървета, а в градовете – от паднали електрически линии и повредени инсталации.
Климатичната причина
Промените в честотата на мълниите са пряко свързани със затоплянето на атмосферата. Топлият въздух задържа повече влага, а влагата е "горивото" за бурите. Изследване на НАСА (NASA) показва, че при повишаване на глобалната температура с 1°C, броят на мълниите на планетата се увеличава с около 12%.
Днес новите сателити на EUMETSAT от серията Meteosat Third Generation засичат всяка мълния в реално време, включително и тези между облаците. По данни от юли 2025 година, България е сред първите три държави в Европа по брой засечени електрически събития на квадратен километър.























