Доказаха прякото влияние на геомагнитните бури върху метеорологичните условия на Земята

Ново изследване на физика Йоахим Редер от Университета в Ню Хемпшир, публикувано в научното списание Geophysical Research Letters, доказа за първи път прякото и бързо влияние на геомагнитните бури върху метеорологичните условия на Земята. Анализът на 67-годишни почасови данни над Северна Америка разкрива, че силата на слънчевите изригвания променя атмосферното налягане, температурите и валежите в рамките на броени часове до няколко дни. Откритието категорично подкрепя теорията за атмосферно влияние „отгоре надолу“ през полярния вихър и обещава да подобри точността на съвременните метеорологични прогнози.

Досега за научната общност беше изключително трудно да изолира точните физически механизми, чрез които Слънцето влияе на времето на Земята, тъй като климатичните фактори са силно преплетени. Благодарение на мащабната база данни и съвременните атмосферни модели обаче, екипът на д-р Редер успя да свърже краткотрайните смущения в земната магнитосфера с реални метеорологични промени на повърхността.

Регионални аномалии и бързи промени

Изследването показва, че геомагнитните бури оказват съществено влияние върху времето почти веднага – ефектите се усещат от няколко часа до няколко дни след слънчевото събитие. Силата на бурята е правопропорционална на интензивността на атмосферните промени, но ефектите варират сериозно в зависимост от региона и сезона.

Анализът разкрива конкретни климатични аномалии. След мощни слънчеви изригвания се наблюдава рязък спад на валежите от дъжд и сняг в районите на Скалистите планини и Хъдсъновия залив в Северна Америка. През зимния период геомагнитните бури носят необичайно затопляне по западното крайбрежие на САЩ, докато в по-голямата част от останалата територия на страната температурите се понижават рязко.

Механизмът „отгоре надолу“ през полярния вихър

Новите разкрития помагат на учените да отсеят кои от съществуващите теории са верни. Данните на практика изключват популярната досега хипотеза за космическите лъчи и облачността, според която извънземната радиация влияе директно върху формирането на облаците в ниската атмосфера.

Вместо това проучването категорично подкрепя механизма „отгоре надолу“. Д-р Йоахим Редер предполага, че интензивната радиация от слънчевите изригвания прониква в земната атмосфера през полярния вихър. Промените започват високо в горните слоеве на атмосферата и постепенно се пренасят надолу към тропосферата – слоя, в който се формира ежедневното време.

По-точни прогнози в ерата на слънчевия пик

Според авторите на изследването, дългосрочните климатични промени, свързвани в миналото със Слънцето, вероятно не се дължат на бавни и постоянни изменения в слънчевата активност. По-вероятно е те да са резултат от натрупването на поредица от кратки, но изключително мощни геомагнитни бури.

Разкриването на този механизъм е изключително важно днес, тъй като Слънцето се намира в пика на своя 11-годишен активен цикъл. Внедряването на тези нови данни в съвременните метеорологични модели ще позволи на синоптиците да отчитат влиянието на космическото време, което досега се явяваше сериозно предизвикателство, и да прогнозират с много по-голяма точност резките промени във времето на Земята.