Очакват се магнитни бури и полярни сияния

Рано сутринта на 6 октомври е регистрирано мощно слънчево изригване от клас M1.4, което вероятно е изхвърлило огромен облак намагнетизирана плазма в посока към Земята. Явлението е възникнало в активния регион на слънчевото петно AR4549, разположено близо до центъра на обърнатата към нашата планета страна на Слънцето, съобщават от специализираното издание Space.

Затъмняване на слънчевата корона

Първоначалните изображения от сателитите показват широко разпространено затъмняване на слънчевата корона около мястото на изригването. Астрономите обясняват, че това е сигурен признак за масивно изхвърляне на материал от слънчевата атмосфера, известно в науката като изхвърляне на коронална маса. Заради централната позиция на слънчевото петно има сериозни основания да се смята, че поне част от този плазмен облак е насочена директно към Земята.

Очакват се повече данни

Специалистите все още анализират кадрите, за да установят точния мащаб на космическото явление. Космическият физик и фотограф на полярни сияния Винсент Ледвина коментира в социалната мрежа X, че е твърде рано за окончателни заключения.

„Тъй като изображенията, които публикувам тук, буквално са най-новите наблюдения на това изригване, все още е твърде рано да се каже колко от изхвърлената маса е успяла да напусне слънчевата атмосфера и каква част е насочена към Земята“, написа ученият.

An M1.4 flare and likely Earth-directed CME have occurred moments ago, originating from the vicinity of AR 4549. This is a relatively new active region with a lot of instability and life, and we may see more CMEs and flares our way in the near future. https://t.co/Q5ftGYHRh5

— Vincent Ledvina (@Vincent_Ledvina) October 6, 2026

Той допълни, че първоначалният поглед е обещаващ за появата на полярни сияния, но са необходими още данни, за да бъде направена точна и уверена оценка на ситуацията.

Прогноза за космическото време

В момента експертите по космическо време анализират постъпващата информация от коронографите и различните компютърни модели. Тяхната основна цел е да определят точната траектория и скорост на плазмения облак, както и евентуалния времеви прозорец, в който той би могъл да достигне нашата планета, за да предизвика геомагнитни бури в земната атмосфера.