Фондовете ще могат да инвестират до 90% от парите на хората под 50 г. в рискови активи

Остър сблъсък беляза днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), където правителството, бизнесът и синдикатите обсъдиха революционни промени в пенсионния модел. Под претекст за "по-висока доходност", държавата планира да въведе т.нар. мултифондове, които ще позволят на частните пенсионни дружества да инвестират до 90% от парите на по-младите българи в рискови активи.

Промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), внесени от финансовия министър Теменужка Петкова, предвиждат разделяне на парите за втора пенсия в три различни портфейла според възрастта на хората.

Капанът на "автоматичния" избор

Най-спорният момент в законопроекта е въвеждането на служебно разпределение на осигурените лица, ако те не направят изричен избор. Системата ще работи на принципа на "жизнения цикъл":

• Динамичен фонд (Висок риск): За всички под 50-годишна възраст. Тук до 90% от средствата ще могат да се инвестират в инструменти с променлив доход (акции и борсови инструменти). Целта е по-висока доходност, но цената е директна експозиция на пазарни трусове.

• Балансиран фонд (Умерен риск): За хората над 50 години, на които остават повече от 3 години до пенсия. Рисковата експозиция пада до 55%.

• Консервативен фонд (Нисък риск): Задължителен за тези, на които остават по-малко от 3 години до пенсиониране. Рисковите инвестиции са ограничени до 25%.

Според заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев, целта е "постигане на по-висока доходност". Икономическата логика обаче сочи и към сериозен риск – при срив на борсите, младите осигурени лица в "динамичния" пакет могат да загубят значителна част от натрупванията си, без държавата да гарантира покриването на тези загуби.

"Кой разпореди това безобразие?"

Предложението срещна яростна съпротива от КТ "Подкрепа". Президентът на синдиката Димитър Манолов определи част от текстовете като абсурдни и атакува самата философия на задължителните частни фондове.

"Ако тук стоеше някой класик, щеше да попита кой разпореди това безобразие," заяви Манолов, цитиран от БГНЕС. Той остро разкритикува факта, че хората ще бъдат "вкарвани" в мултифондове без значение дали искат, или не.

"Какво върши частният пенсионен фонд, каква услуга прави за конкретното лице? Това са абсурди – тази такса моментално трябва да изчезне," категоричен бе синдикалният лидер, визирайки таксите, които дружествата събират от осигурените.

Илюзията за по-ниски такси

Министерството на финансите предлага схема за намаляване на таксите, която обаче изглежда по-скоро козметична и разтеглена във времето. Входната такса (удръжка от всяка вноска) се планира да падне от сегашните 3.75% на 3.59% през 2027 г. и да достигне 2.10% чак през далечната 2036 година.

В замяна на това обаче се въвежда нов компонент – такса върху доходността. Инвестиционната такса (сега до 0.75% годишно) ще се раздели на две:

1. Твърда такса върху нетните активи (гарантиран приход за фонда).

2. Променлива такса върху постигнатия резултат.

За 2027 г. се предвижда таксата за балансиран фонд да бъде до 0.65% от активите плюс до 1% от дохода. Към 2036 г. таксата върху активите ще падне, но тази върху дохода ще скочи до 3.25%. Това създава стимул за фондовете да рискуват повече, за да гонят по-висока номинална доходност и съответно – по-високи бонуси за себе си.

Скритите рискове

Социалният министър Борислав Гуцанов също изрази резерви, призовавайки за "много точен анализ", за да не се допусне грешка. От работодателските организации подкрепиха реформата, свързвайки я с подготовката на България за членство в ОИСР и Еврозоната.

КНСБ даде принципна подкрепа, но президентът Пламен Димитров предупреди за проблема с "автоматизма". "Задължителното допълнително пенсионно осигуряване на практика не се случва на базата на осъзнат избор," отбеляза той, настоявайки за по-добри гаранции при избора на подфонд.