Общинският съветник предложи средствата да отидат за софийските квартали

Държавата продължава да излива огромни финансови средства за съхранението на Паметника на Съветската армия, който пустее повече от две години. Отиващото си правителство е отпуснало 270 000 евро от държавния бюджет за охрана, строително скеле и огради около демонтираните фигури. Информацията изнесе днес (18 февруари) общинският съветник от "Да, България" Симеон Ставрев.

Бронзовите монументи се намират на открито в държавен имот край столичното село Лозен, след като Музеят на социалистическото изкуство официално обяви липса на капацитет за тяхното приемане. Липсата на окончателно решение за съдбата им превръща историческите останки в перманентна финансова тежест за данъкоплатците.

Доходоносното бездействие на институциите

Разходът от над половин милион лева само за частна охрана на демонтирани фигури повдига сериозни въпроси за ефективността на публичните финанси. Вместо да инвестира в реставрация и окончателно преместване в адекватна музейна среда, държавата е създала доходоносен модел за извличане на рента чрез договори за сигурност.

По този начин системното бездействие на Министерския съвет се трансформира в гарантиран финансов поток за охранителния сектор. В същото време сроковете за приключване на сагата с монумента остават напълно неясни.

Политически пиар и алтернативната цена на парите

Въпреки че осветява важен структурен проблем, общинският съветник използва случая за локална политическа кампания. Симеон Ставрев предлага държавните средства да бъдат пренасочени към програмата "Граждански проекти" на Столична община.

"Това са няколко нови квартални спортни игрища, цялостно обновяване на голям междублоков парк, десетки нови осветителни тела в тъмни улици", коментира Ставрев чрез официалния си профил.

От макроикономическа гледна точка обаче директното прехвърляне на средства от националния бюджет към конкретни общински проекти в София е административно и законово невъзможно без специален целеви трансфер. Въпреки този бюджетен парадокс, икономическата "алтернативна цена" на тези пари е напълно реална – обществото плаща скъпо за пазенето на един исторически призрак, вместо средствата да работят за реална инфраструктура.

Сметката за българския данъкоплатец

Монументът в Княжеската градина беше издигнат в чест на окупационната Червена армия, въпреки че през септември 1944 година СССР едностранно обявява война на България. След началото на същинския демонтаж през декември 2023 година очакванията в обществото бяха за бързо и икономически ефективно решаване на проблема.

На практика обаче липсата на категорична политическа воля за финализиране на процеса доведе до абсурдна ситуация. Данъкоплатците продължават да финансират складиран метал, докато институциите категорично отказват да поемат отговорност за крайното му местоположение.