Ще скочи ли ген. Мутафчийски от щаба в креслото на Ананиев?
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 8
Странното изчезване и инцидентното появяване на шефа на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса ген. Венцислав Мутафчийски предизвика силно вълнение в публичното пространство. Всеки ден в продължение на месец и половина сутрин се събуждахме с мрачната му физиономия, гарнирана със стегната военна униформа, която ни съобщаваше данните за поредните заразени с коварния вирус, интубирани, починали, оздравели. И изведнъж беше скрит.
Веднага тръгнаха предположения (не само в социалните мрежи) – защо? Бойко Борисов се страхува от високия рейтинг на генерала. Между двамата има непреодолими търкания и премиерът го отстрани. Мутафчийски беше употребен да свърши черната работа и захвърлен. Това бяха само част от лансираните предположения, без да броим дълбоко конспиративните теории. Те, естествено, ядосаха Борисов. И за да покаже, че всички тези приказки не са верни и опонентите му лъжат, той ненадейно пак измъкна генерала-лекар от ръкава, само че този път в цивилен костюм, въпреки уверенията на изпратената ден по-рано от него лична пиарка Севделина Арнаудова да оповести, че брифингите на щаба спират. Е, ако изключим някои гневни избухвания с недотам възпитан език на министър-председателя, този "фокус" не промени особено обществените нагласи и хвърлянето на боб, пише Елизабет Дафинова в Банкеръ.
Всъщност, може би най-правдоподобното обяснение е, че премиерът и правителството се канеха да започнат да ни съобщават добри новини за постепенното разхлабване на кризисните мерки и нямаше как вестоносецът на лошите да продължава всяка сутрин да стресира населението. Отдавна беше ясно, че форматът и начинът, по който се провеждаха сутрешните брифинги на щаба, трябва да се променят, тъй като психолози и психиатри предупреждаваха, че започват да вредят на психиката на затворените по домовете си хора.
Освен това Борисов вероятно реши да скрие Мутафчийски, преди да се е изчерпал напълно и преди ситуационно скочилият му рейтинг да започне да пада, желаейки да използва потенциала му докрай.
Вторият човек, който беше на топа на устата по време на извънредното положение и паниката от коронавируса, е министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Той през ден, през два издаваше заповеди за забрани, за рестрикции, за въвеждане на все нови и нови противоепидемиологични мерки, които не се харесваха на част от публиката. И постоянно поправяше и коригираше тези заповеди, така че хората не винаги бяха наясно какво може и какво не. Създаваше се усещане за хаос и неувереност от страна на управляващите. За никого не е тайна, че тези заповеди и техните промени не си ги измисляше здравният министър, а му ги диктуваше премиерът. Така че неувереният беше той, но под заповедите стоеше подписът на министъра.
В новата ситуация – без извънредно положение, но с оставащи поне още два месеца предпазни мерки, здравният министър получава още по-големи правомощия и ще може да командва парада, както се казва, освен със заповеди и с наредби. А премиерът пак остава скрит някъде зад гърба му.
Естествено, извънредното положение няма да свърши като отрязано с нож. Някои мерки може да действат и до края на годината. Да не говорим, че картинката на икономическия фронт никак не е добра и напрежението там тепърва ще расте. За да се тушира и спадне, в определен момент може да се наложи отварянето на някакъв клапан. Борисов от опит знае, че в такива случаи една министерска оставка върши добра работа.
Нали Ананиев е издавал заповедите за въвеждане на непопулярните мерки? Нищо, че правителството носи отговорност за затворените заведения, хотели, театри, кина, спрени от работа фирми, съкратени работници...
Има и още нещо. След пандемията и всичко случило се покрай нея, отношението на обществото и на управляващите към лекарите, сестрите и здравната система като цяло със сигурност ще се промени. Здравеопазването няма как повече да бъде неглижирано и в него само да се изливат едни милиони без да се знае къде точно потъват. Очевидно е, че този ресор трябва да се управлява по съвсем друг начин. И вече не печалбата да се поставя на първо място, а подготвеността на медицинските работници и здравето на хората. В тази пандемична ситуация и малките деца разбраха колко са важни общинските и държавните болници, които години наред бяха подритвани в ъгъла и че в медицината нещата не могат да се решават на юруш.
Да не забравяме и че финансистът Кирил Ананиев беше посрещнат с недоумение и недоверие от общественото мнение още при неговото назначаване за здравен министър. Пък и доста често му личи, че хал хабер си няма от спецификата и тънкостите на ресора, който му е поверен. Така че няма да е голяма изненада, ако след успокояване на обстановката някой реши, че здравеопазването трябва да се поеме от лекар с име и авторитет, с административен и управленски опит като шеф на болница, и с натрупани точки и рейтинг от войната с коронавируса.
Това, разбира се, при положение, че Бойко Борисов не е намислил за пореден път да предизвика предсрочни парламентарни избори и отново с ореола на спасител на народа да спечели четвърти мандат във властта за себе си и ГЕРБ. Решил ли е обаче да изкара третия си мандат до край, то със сигурност натрупаното през последните 2-3 месеца напрежение ще трябва да се сваля.
Дали Мутафчийски ще се съгласи да поеме здравеопазването, е отделен въпрос. Това е "най-ликвидния" пост в правителствата на Бойко Борисов като поне половината от заемалите го са ставали клиенти на прокуратурата. Само в първия мандат на ГЕРБ през здравното ведомство минаха четирима министри – Божидар Нанев, Анна-Мария Борисова, Стефан Константинов и Десислава Атанасова. Вторият мандат беше най-кратък – две години, така че "реформаторът" с пръстовите отпечатъци Петър Москов успя да се удържи на министерския стол. Но пък в третия мандат първата министерска оставка от общо девет засега беше на министъра на здравеопазването проф. Николай Петров. Преди това той беше шеф именно на ВМА, какъвто е сега Мутафчийски. Мястото на Петров зае тогавашният заместник-финансов министър Кирил Ананиев.
Между другото, Божидар Нанев и Петър Москов си имаха неприятности с Темида заради закупени по съмнителен начин грипни ваксини. (Какво ли ще се случи, след като бъде открита ваксина срещу Ковид-19?) А проф. Петров заради съмнения, че като директор на ВМА е облагодетелствал с поръчки фирма на дъщеря си и зет си.
Доналд Туск: Руското нахлуване в Украйна постави началото на...
Извършиха аборт на жена по погрешка
Десантни кораби от Северния флот на Русия са навлезли в...
Десантни кораби от Северния флот на Русия са навлезли в...
Жителка на Кюстендил: Изнасят плодородна почва, за да строят...