Шофьори в градския транспорт превръщат пътуването в екстремен спорт
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 2

Водачите често игнорират възрастни пътници и карат агресивно, критикува Костадин Джорджев
Възрастна жена тича след автобус, но шофьорът затваря вратата под носа ѝ и потегля, въпреки че ясно я вижда в огледалото. Тази и подобни ситуации са ежедневие в градския транспорт, превръщайки обикновеното пътуване в истинско изпитание за гражданите.
"Гоня график", "Аз да не съм ти такси" или направо: "Не ме занимавайте с глупости!" – това са типичните отговори на шофьорите, когато някой се осмели да ги попита защо не са изчакали пътника, посочва Костадин Джорджев, редактор в БГНЕС.
Авторът подчертава, че не поставя всички водачи под общ знаменател, но тези случаи не са изолирани и оставят трайно впечатление у пътниците. Той анализира корените на проблема – от общата комуникационна криза в обществото до спецификата на професията и условията на труд.
Наскоро шофьорите от градския транспорт в страната поискаха значително увеличение на заплатите си и много граждани ги подкрепиха. След успешните преговори обаче поведението на някои от тях не само не се подобри, но стана още по-проблемно.
Пътуване с риск за здравето
Резките спирания и тръгвания често водят до падания и дори наранявания на пътниците. Вместо извинение, потърпевшите често чуват отговори като: "Бегай от тука, не съм ти виновен, че не се държиш здраво, ходи пеш!"
Особено тревожно е отношението към възрастните хора. Високите стъпала на автобусите представляват истинско предизвикателство за тях, а нетърпеливите шофьори често не им дават достатъчно време да се качат или слязат безопасно.
Авторът обръща внимание и на проблема с шумното поведение в кабината – от силна музика до високи телефонни разговори и псувни, които се чуват от целия салон, независимо от присъствието на деца и възрастни.
Костадин Джорджев заключава, че да се качиш и возиш в градския транспорт се е превърнало в истински екстремен спорт, а поведението на част от шофьорите продължава да влошава качеството на тази публична услуга, въпреки постигнатите успехи в борбата за по-добро заплащане.




















