Трусът от 6,2 по Рихтер е бил близо до българската база на Антарктида

Три земетресения с магнитуд над 5 са регистрирани през последните 48 часа в акваторията между Атлантическия и Южния океан, съобщава експертът-сеизмолог Румяна Главчева. Въпреки сериозната сила на подземните трусове, те остават без последствия за човечеството поради голямата си отдалеченост от населените континентални територии.

Сеизмична активност край Антарктида

Първият трус с магнитуд 5,4 е регистриран в петък сутринта в 10:06 часа местно време. Епицентърът му е в региона на необитаемите Южни Сандвичеви острови, които са вулканична британска отвъдморска територия. Въз основа на данните от 280 измервателни станции на Европейския сеизмологичен център, дълбочината на огнището е фиксирана на 129 километра.

"Опитът ни със среднодълбоките огнища на румънския регион Вранча не допуска хуманитарен ефект на разстояния от източника по-големи от 300 километра", обяснява Главчева. В случая най-близката населена област е на повече от 1 800 километра, поради което силното земетресение е останало напълно неусетено.

В събота активността се измества по-на юг, където на малка дълбочина от около 10 километра са генерирани две нови събития. Трусове с магнитуд 5,7 и 6,2 са отбелязани съответно в 04:40 и 05:22 часа местно време. Те са засечени от над 50 сеизмични станции по света.

Епицентърът на тези земетресения се намира на 710 до 720 километра от българската полярна база на остров Ливингстон. "В такъв случай, три чáса преди изгрев слънце будни българи са били в състояние да усетят съвсем слабо въздействие от земетресението с магнитуд 6,2", споделя Румяна Главчева, която е дописен член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и дългогодишен ръководител на секция „Сеизмология“ в Геофизичния институт към БАН. Другите най-близки населени пунктове са столицата на Фолкландските острови – Стенли, на около 1 150 километра, и град Пунта Аренас в Южно Чили, отдалечен на над 1 600 километра.

Как се изследват подводните земетресения

Земетресения с магнитуд 5 и нагоре причиняват сериозни материални щети, когато огнището е плитко и е разположено под населени места. При тях се наблюдават напуквания по стените, падане на комини и структурни нарушения на сградите, които често водят до паника и дори човешки жертви. Когато обаче епицентърът е насред океана, най-често последствия липсват. "Изключение са случаите на пострадали от вторичния ефект цунами. За зараждането му са необходими специфични условия", категорична е Главчева.

Океанските земетресения се установяват чрез сложни геофизични и океанографски методи, тъй като източникът им е скрит под огромни водни маси. Сеизмологията позволява просветляване на земната вътрешност чрез вълни от трусовете. "Така чрез нейните възможности се откриват потънали плочи, разкъсвания в дълбочина или издигнали се хребети", отбелязва експертът. Сканирането чрез звукови сигнали помага за детайлното проучване на рифтовите долини, където тектонските плочи се раздалечават.

Допълнителна информация се събира чрез гравиметрия, която отчита плътността на материалите под земната кора, и чрез измерване на магнитните аномалии на дънните пластове. Резките температурни промени и варирането в солеността на придънните води също служат като индикатор за движение по разломните структури.

Исторически контекст в региона

Районът на границата между Атлантическия и Южния океан под морето Скотия помни и много по-силни трусове. Според историческите данни, от началото на 20-и век досега там са зародени две събития с магнитуд над 7 в горната земна кора. Те са регистрирани на 4 август 2003 година с магнитуд 7,6 и на 17 ноември 2013 година с магнитуд 7,7. Поради огромната им отдалеченост от гъсто населени райони, те също не са нанесли материални щети.