Дълбоките трусове освобождават енергия със специфичен спектрален състав

Дълбоките земетресения са обикновено по-малко опасни от тези с разкъсвания близо до земната повърхност, но те могат да освободят енергия по специфичен начин, който нанася тежки щети на сградния фонд. Резултатът зависи пряко от спектралния състав на въздействието върху повърхността. Това става ясно от специализиран анализ на експерта сеизмолог и дописен член на БАНИ Румяна Главчева, предоставен специално на Dunavmost.com по повод мощния трус с магнитуд 7,4 в Колумбия.

Парадоксът на дълбочината

Източникът на сеизмичното събитие е локализиран на 110 километра под повърхността край колумбийското селище Сан Хосе дел Палмар в департамента Чоко. Според анализа на Главчева, дългогодишен ръководител на секция „Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география, огромната дълбочина обяснява факта, че в самия епицентър няма жертви. Местният кмет Леон Фабио Марин Монкада отчита единствено поражения по пътната инфраструктура.

За сметка на това, вълните са нанесли тежки щети на разстояния от десетки и стотици километри. В град Перейра, намиращ се на около 55 километра от епицентъра, са концентрирани голяма част от човешките загуби и разрушенията. В двумилионния град Кали са рухнали жилищни сгради, както и помещенията на педиатричното и неонаталното отделения в местната болница.

Паника и разрушения в Андите

Земетресението е предизвикало хаос и в разположения на 2 200 метра надморска височина град Манисалес, където се е срутила една от кулите на емблематичната Нео-готическа катедрала. Националната авиационна компания е докладвала за сериозни повреди по регионалните летища в Андите, включително в Кибдо, Перейра, Картаго, Манисалес и Армения.

Гостенка на хотел в Манисалес описва преживяното пред местни медии: "Всеки пищеше... Видях прах да излиза от съседните сгради, а от стените да падат тухли". Журналистът от британската обществена медия BBC Луис Фелипе Молина обръща внимание на контраста между строгите нормативи за противоземетръсна устойчивост в града и реалните последствия: "Аз имам 450 книги и само малко от тях си останаха на местата по рафтовете. Чуваха се звуци от счупени чаши и писъци на хора".

Типично за трусовете с голяма дълбочина е огромният радиус на усещане и продължителността на самото сътресение. Вълните са достигнали до Еквадор, Панама, Никарагуа, Венецуела и дори до бразилския град Манаус, намиращ се на 2 000 километра югоизточно.

Колумбия срещу Венецуела – различни тектонски светове

Българският сеизмолог категорично отхвърля наличието на генетична връзка между трусовете в Колумбия и тези, които разтърсиха Венецуела в края на юни. Причината се крие в коренно различните геологически процеси в двата региона.

Събитията във Венецуела са продукт на латерално претриване между тектонската плоча на Южна Америка и Карибската плоча. Там липсва подпъхване (субдукция), поради което земетресенията се случват изключително плитко – на дълбочина под 20 километра.

В контраст на това, западното крайбрежие на Южна Америка се оформя от класическа субдукция. Океанската плоча Наска потъва под континенталната плоча на Южна Америка, което генерира сеизмична активност на значително по-големи дълбочини. Преобладаващият интервал на разкъсванията в Колумбия варира между 70 и 115 километра. Именно тази тектонска разлика обяснява и стотиците слаби вторични трусове през последното денонощие, които остават напълно неусетени от населението.