Симеон Матев: Вижда се края на горещата вълна

Горещата вълна, обхванала България през последните дни, задържа изключително ниско нивото в българския участък на река Дунав, съобщават от БНТ. Въпреки регистрираните температури от 40 градуса във Велико Търново и 39 градуса в Русе и други крайдунавски градове в петък, експертите посочват, че проблемът с маловодието се дължи на системна липса на валежи във водосбора още от края на миналата година.

Валежите в Европа носят минимална промяна

Днешният ден донесе екстремни температури в цялата страна, макар и без да бъдат счупени исторически рекорди. Термометрите отчетоха 40 градуса на сянка във Велико Търново, докато в Русе, Плевен, Видин, Свищов, Лом и Монтана живакът достигна 39 градуса. В столицата София бяха измерени 36 градуса, което остава под абсолютния рекорд за деня от 37,3 градуса, поставен през 1945 година.

Според специалистите, очакванията за бързо покачване на водите заради дъждовете в Западна Европа няма да се оправдаят в краткосрочен план. Опасността от пресъхване на реката е отчетена от климатолозите месеци по-рано.

„Това увеличение на оттока там при нас ще се усети едва след седмица и докато дойде при нас, ще се размие и няма да е толкова съществено, тоест решение с ниското ниво на Дунав през следващите две-три седмици е малко вероятно“, обяснява климатологът Симеон Матев.

Влияние върху водоснабдяването и екосистемата

Засушаването не създава пряка заплаха за битовото водоснабдяване в крайдунавските райони, тъй като страната ни черпи минимален ресурс директно от реката.

„Ние ползваме дунавски води основно за охлаждане на атомната централа „Козлодуй“ и тя се връща отново. Има сондажи, дунавските води подхранват подземните води в Северна България, за да може да се черпи - така че има такова влияние, но малко ресурс черпим ние от Дунава“, уточнява професор Емил Бурназки, хидролог от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН.

Маловодието обаче оказва негативно въздействие върху местната екосистема. Според Симеон Матев, заради слабия отток вода от Черно море навлиза обратно в делтата и по течението на реката. „Заедно с тези води идват и микроорганизми, които не са типични за реката. Разбира се, с увеличаването на оттока на реката всичко ще се възстанови“, допълва климатологът.

За справяне с подобни ситуации в бъдеще, учените от БАН работят по международен проект. Неговата цел е създаването на система за контрол на водните нива чрез крайречните езера и язовири. Професор Бурназки подчертава необходимостта от тясно сътрудничество между държавите: „Идеята е действително да има колаборация между страните, обмен на информация и да предскажат, имайки предвид синоптичните прогнози - как да действаме, ако се случат такива събития, такива сценарии.“

Край на текущата гореща вълна

Високите температури през почивните дни ще допринесат за допълнително изпарение на водните маси. Според климатолога Симеон Матев обаче, съботният ден се очертава като последен от настоящата поредица изключително горещи дни.

„Предстои постепенно захлаждане - това захлаждане ще бъде придружено и с валежи, които през следващата седмица в страната ще ги има - така че вижда му се края“, прогнозира той. Синоптиците очакват следващото сериозно повишение на температурите едва към края на месец август.