Държавните мерки за 300 милиона евро крият инфлационен риск

Цените на бензина и дизела в България се повишават не заради стойността на суровия петрол, а вследствие на глобалното поскъпване на готовите петролни продукти и спецификата на местния пазар. Анализът е на програмния директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов, който представи актуалните икономически процеси в ефира на телевизия Euronews Bulgaria.

Ограниченият пазар вдига цените

Според експерта натискът върху крайните потребители у нас се дължи на комбинация от геополитическата обстановка и ограничения капацитет за рафиниране в региона. Дългогодишната концентрация на българския пазар създава отлични условия за поддържане на по-високи маржове.

Стефанов акцентира върху пазарната позиция на „Лукойл Нефтохим“, отбелязвайки, че липсата на силна конкуренция пряко рефлектира върху ценовите нива на бензиностанциите. Отмяната на забраната за износ на нефтопродукти няма да доведе автоматично до поевтиняване на горивата за българските шофьори. Вместо това ходът по-скоро ще позволи на вътрешния пазар да се балансира спрямо ценовите равнища в съседните държави.

Свръхпечалби и данъчно облагане

В настоящата икономическа конюнктура производителите на горива са в силна позиция. Икономистът очаква рафинериите да отчетат сериозни финансови резултати на фона на кризата.

При настоящата ситуация рафинериите реализират значителни печалби, посочва Стефанов, поставяйки на дневен ред въпроса дали част от тези средства не трябва да бъдат обхванати от механизъм за извънредно данъчно облагане.

Рискове пред правителствените мерки

Обявеният от държавата антикризисен пакет на стойност около 300 милиона евро има подчертано краткосрочен характер. Според икономиста наливането на подобен финансов ресурс в икономиката може да генерира допълнителен инфлационен натиск, вместо да успокои пазара.

Проблем остава и обхватът на предвидените компенсации. Около един милион работещи бедни българи понасят тежко удара от скъпите горива и стоки, но остават извън част от заложените механизми за финансова подкрепа. Кризата ясно осветлява нуждата от дългосрочни структурни реформи в енергийната и данъчната политика, които да гарантират адекватна реакция на държавата при бъдещи ценови шокове.