Пет държави вече се присъединиха към мащабната космическа инициатива

Русия и Китай работят по амбициозен проект за изграждане на автоматична ядрена електроцентрала на Луната. Съоръжението трябва да осигури енергия за бъдещата Международна лунна изследователска станция (ILRS), съобщиха от космическите агенции на двете държави.

Според официално представената пътна карта, изграждането на научната база и енергийната инфраструктура трябва да приключи до 2035 година. Ръководителят на руската космическа агенция Юрий Борисов потвърди, че работата напредва, като се проучват възможности за използване на специализирани роботи при строителството на централата.

"Основното предизвикателство е да осигурим постоянно захранване по време на лунните нощи, когато слънчевите панели са неефективни," поясняват експерти, запознати с проекта.

Международно сътрудничество в новата космическа надпревара

ILRS се замисля като научноизследователски комплекс, който ще функционира както на повърхността на Луната, така и в орбита около нея. Китайската космическа програма, ръководена от главния конструктор У Уейрен, вече работи по Фаза 4 на своята лунна програма, включваща подготовка за мисията Chang'e-8, която ще положи основите на бъдеща постоянна база на южния полюс на Луната.

През последните години към руско-китайската инициатива се присъединиха и други държави - Венецуела, Южна Африка, Азербайджан, Пакистан и Тайланд. Въпреки това, поради международното напрежение и санкциите срещу Русия, западните държави запазват дистанция от проекта.

Технологични предизвикателства

Изграждането на ядрен реактор на Луната представлява огромно технологично предизвикателство. Освен създаването на надеждни и безопасни енергийни системи, ще бъде необходимо разработването на специализирани роботизирани системи, способни да работят в екстремните условия на лунната повърхност.

Руско-китайският проект се очертава като основен конкурент на американската програма Artemis, която също планира създаването на постоянна база на Луната, но с различни международни партньори. Двете инициативи бележат началото на нова ера в изследването на космоса, но и отразяват съвременното геополитическо съперничество.

Русия и Китай подчертават научния характер на своя проект и декларират готовност за включване на други страни, но анализатори виждат в него и ясно стратегическо измерение в контекста на глобалната надпревара за космически ресурси и влияние.