Патронът на драматичния театър оставя след себе си 115 роли

Навършват се 150 години от рождението на един от първомайсторите на българската театрална сцена – великия Сава Огнянов. Този знаков юбилей е повод да си припомним бляскавия творчески път на твореца, чието име вече над седем десетилетия гордо носи Драматичният театър в Русе. В специален мемориален материал, посветен на годишнината, авторът Огнян Стамболиев разкрива малко известни факти за живота на актьора, който отказва световна филмова слава, за да се отдаде напълно на родната публика.

Първи стъпки в Русе и европейска школовка

Роден на 24 май 1876 година в Кюстенджа, Сава Огнянов израства и оформя своя талант в Русе. Като ученик в мъжката класическа гимназия "Борис I" той смайва местната публика с изключителното си изпълнение на Шейлок във "Венецианският търговец". Очевидецът на това необикновено събитие, писателят Константин Мутафов, си спомня: "На финала публиката бе занемяла, притаила дъх от ужас и захлас. Дълго време в града се приказваше само за Шейлок на гимназиста Огнянов, който наистина игра като голям, завършен артист".

След завършването си в дунавската столица, през 1896 година 20-годишният младеж заминава да учи в прочутото драматично студио на Ото Кьоних в Мюнхен. Европейската му специализация преминава през Берлин, Прага, Виена, Москва и Париж. Дебютът му на родна сцена идва през 1902 година в столичната трупа "Сълза и смях" с ролята на Мортимър от "Мария Стюарт".

Въпреки великолепните си природни дадености – царствена осанка, музикалност и глас, Огнянов никога не лежи на стари лаври. В спомените си пред своя първи биограф, театроведа Пенчо Пенева, актьорът признава, че след първите критики за лоша дикция, е започнал да се упражнява по десет часа на ден върху текста, докато не постигне съвършенство.

Звезда в италианското кино и завръщане у нас

За три десетилетия на сцената актьорът изгражда 115 роли, близо 40 от които централни. Образите му на Хамлет, Кориолан, Цезар, Борис Годунов и Наполеон остават еталонни в историята на родния театър. Огромен принос за неговото развитие има чешкият режисьор Йозеф Шмаха, чиято дъщеря – оперетната артистка Жозефина, става съпруга на Огнянов.

Малко известен факт е, че през 1920 година русенският възпитаник е в Рим, където се снима в главната роля във филма "Отец Савелий". Местната критика веднага го обявява за звезда на италианското нямо кино. Въпреки щедрите предложения обаче, той отказва световната слава и се завръща в родината си, убеден, че киното без звук не може да се мери с магията на театралното слово.

Връзката с дъщерята на Христо Ботев

Съдбата преплита пътищата на актьора с наследниците на великия революционер Христо Ботев. Майката на Огнянов, Мина Горанова, е жената, на която поетът посвещава прочутото си стихотворение "Пристанала".

По-късно, докато следва в Германия, Сава Огнянов води активна кореспонденция с дъщерята на поета – Иванка Ботева. Тя е чест гост на неговите спектакли в България и, възхитена от таланта му, му подарява красиво подвързан том със стиховете на своя баща. Според дъщерята на актьора, Жозефина Огнянова-Темелкова, посвещението гласяло: "На моя любим приятел, вдъхновен изпълнител на стихотворенията на незабравимия ми баща". За съжаление, безценната реликва е унищожена по време на бомбардировките над София.

Сава Огнянов напуска този свят едва на 56 години, покосен от инфаркт на 22 март 1933 година. Точно двадесет години по-късно, на 22 март 1953 година, Драматичният театър в Русе официално приема неговото име, превръщайки го в безсмъртен символ на най-европейския български град.