Ройтерс: Румен Радев заменя президентството за партийна кариера в рисков ход
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Световната агенция вижда в безпрецедентния ход опит за овладяване на кризата
Президентът Румен Радев напусна "Дондуков" 2 с безпрецедентен акт в понеделник, залагайки целия си политически капитал на една карта – предстоящите парламентарни избори. Докато световната агенция Reuters описва хода му като заявка за "край на политическата криза", по-дълбокият анализ показва, че България е изправена пред нов, още по-сложен парадокс: държавният глава, който беше най-яростният критик на еврото, сега иска да управлява страна, която официално влезе в Еврозоната преди по-малко от месец.
Спасител или поредният играч?
"Нашата демокрация няма да оцелее, ако я оставим на корупционери, съглашатели и екстремисти", заяви Радев в ефир, цитиран от Reuters. Думите му звучат като начало на предизборна кампания, но действията му отварят кутията на Пандората. За първи път в новата ни история действащ президент абдикира, за да се впусне в партийната битка – ход, който създава не само конституционно напрежение, но и институционален вакуум в момент, когато правителството на Росен Желязков вече е в оставка след масовите декемврийски протести.
Според Reuters, Радев е "изчаквал с години този момент". Агенцията го позиционира като алтернатива на изморения от скандали елит, включващ Бойко Борисов и санкционирания Делян Пеевски. Но тази "алтернатива" идва със собствен багаж, който международните анализатори често пропускат.
Скелетът в гардероба: "Боташ" и Еврото
Докато Радев говори за "защита на държавността", икономическите реалности на неговото наследство говорят друго. Reuters бегло споменава "предполагаемо ощетяваща страната енергийна сделка", но истината е далеч по-конкретна. Според разследвания и данни, договорът с турската компания "Боташ", подписан от назначеното от Радев служебно правителство, струва на българския данъкоплатец стотици хиляди лева дневно за капацитет, който не използваме.
Още по-остър е конфликтът с европейската интеграция. България прие еврото на 1 януари 2026 г. – исторически факт, който се случи въпреки, а не благодарение на Радев. Бившият вече президент беше основен двигател на скептицизма срещу единната валута. Сега той заявява амбиция да управлява икономика, оперираща с валутата, която той отричаше. Този когнитивен дисонанс е основен риск за финансовата стабилност на страната, който може да изплаши инвеститорите повече от всяка политическа въртележка.
Геополитическият шпагат
Анализът на Reuters правилно отбелязва "прокремълската позиция" на Радев и конфликтите му с Володимир Зеленски. Влизането на подобен профил в изпълнителната власт на държава, която вече е пълноправен член на Шенген и Еврозоната, поставя България в изключително деликатна ситуация.
"Радев предлага възможност за промяна, но и предвидимост", коментира социологът Първан Симеонов, цитиран от Reuters. Въпросът, който Dunavmost задава обаче, е: Предвидимост за кого? За европейските партньори или за тези, които печелят от енергийната зависимост и изолацията на България?
В крайна сметка, ходът на Радев не е просто "решение" на кризата, както го представя той, а началото на нова битка. Битка, в която залогът вече не е просто кой ще седи в Министерския съвет, а дали България ще задържи геополитическия си курс или ще направи рязък завой назад – този път с евро в джоба.





















