Родителите да поемат отговорност за агресията на децата си
- Редактор: Симона Георгиева
- Коментари: 8
Поредният печален инцидент в 52 ОУ разтърси страната и отново почерни образователната ни система. А дали преди тя беше бяла…
Синдикат „Образование“ за пореден път заклеймява най-големия проблем на системата – агресията и алармира за липсата на всякакви лостове за противодействие, както в законите, така и в желанието на обществото да даде отпор на този бич на нашето време.
Учудващо е насочването на обществено внимание към действията на медицинските лица в 52 софийско училище, защото в подобни случаи намесата на лекарите е последствие, а не превенция.
В режима на финансова рецесия на образователните институции в следствие на делегираните бюджети, медицинско лице се полага на училищата с минимален брой 800 ученици, което лишава над 70% от съществуващите училища от цял щат за медик. За съжаление, медицинските лица в общинските училища се назначават от кмета на общината, което не е в интерес на доброто управление и субординация в учебното заведение.
Огромна е ролята на медицинския специалист (медицинска сестра или фелдшер) или лекар в училище, но поради пестене на финансови средства и политически сметки, българското общество се убеждава, дори и от служебния министър по здравеопазване, д-р Илко Семерджиев, че няма необходимост от лекари в българското училище, защото в него има само здрави деца. Факт е, обаче, че това далеч не е така и доказателство за това е високият процент на ученици с диабет, алергии, астма, деца със СОП и т.н.
От всичко казано дотук следва, че ако образованието стане финансов приоритет, както ни обещават всички и ни заделят 6% от БВП, то всяко училище ще има пари и за лекар, и за квалифицирана професионална охрана в коридорите.
Едва ли някой се заблуждава, че присъствието на медицински сестри или фелдшери би намалило съществуващата агресия в образователните институции. Дори при всеки ученик да сложим лекар, агресията и трагедиите в училище няма да спрат. За да се случи това, трябват промени в образователния закон.
На българския родител трябва да стане пределно ясно, че има задължението да възпитава своите деца, а самият той носи наказателна отговорност при дефицит във възпитанието и агресивни действия на своето дете. Родителското участие в образователно-възпитателния процес трябва да се превърне от командно към партньорско, каквото, между впрочем, е вековна традиция в българското образование.
Българският учител винаги е бил отговорен и съзнаващ ролята си не само да образова, но и да възпитава и социализира своите ученици. За тази цел той има неотложна нужда от предоставяне на такива права, които да му дават възможността да противодейства на агресията, арогантността и безотговорното отношение на ученици с девиантно поведение, хиперактивни и изпълнени с гняв и агресия към останалите ученици. И ако, както е заложено в закона „Дамянова“, след трагичен инцидент – побой или смъртен случай, се структурира комисия, която да работи с детето в риск, това е гаранция, че образователните институции ще продължат да бъдат гладиаторски терени. Подобни комисии само потвърждават безсилието на МОН и липсата на политическа воля от българския Парламент за справяне с проблема. С огромно огорчение и възмущение трябва да признаем, че много родители приемат училището не като храм на знанието, което цивилизова и възпитава, а като сграда за социална услуга и третират учителите като детегледачи.
Ние от Синдикат „Образование“ призоваваме да се предоставят възможности и права на българския учител да въдворява и осигурява дисциплина в учебния процес. Настояваме да се вменят задължения на българския родител със съответна, адекватна и ефективна санкция при неспазването им. Крайно време е да се изпълнят всички обещания и да се осигури на практика приоритетното финансиране на образователната система така, че да бъде обезпечен не само образователния процес, но и да има достатъчно средства и за лекари в училище, и за квалифицирана, професионална охрана. Ние продължаваме да отстояваме нашата позиция да се забрани със закон учителят да изпълнява охранителни и отбранителни дейности, които да бъдат в правомощията на специализирани институции. Ние имаме вековната традиция българският учител да бъде възрожденец, будител, просветител, дори наричан даскал, но не и охранител по коридорите на сградата или пазач на училищни дворове. А отговорността за децата и учениците е обща – на родители, учители, директори, институции и политици. Повече от 25 години опитите на гореизброените фактори да се изключат от този процес и свалят от себе си отговорността, да пренасочат цялата отговорност към училището и работещите в него, вече става все по-неприемлива, а трикът им вече не минава. Безспорна истина е, че, за да има бъдеще тази страна, трябват задружни усилия и отговорни действия на всички членове на нашето общество.
27.02.2017 ЮЛИЯН ПЕТРОВ
гр. София председател на СО „Подкрепа“
Правят опити за предизвикване на изкуствен дъжд на летище...
Психичноболен мъж лови бездомни котки, за да ги яде
Русенската тарла приключи, каква е равносметката
ЕЦБ изрази положително становище за въвеждане на еврото в...
ЕЦБ изрази положително становище за въвеждане на еврото в...