Рентгенов лаборант в КОЦ - Русе: Усмивката на пациентите е най-голямата ми радост

1
"Един работен ден в онкодиспансера никак не минава леко. Там емоциите са много големи, няма как да не са, защото някои от пациентите ги познавам вече от 5 години и ставаме като едно голямо семейство в болнична среда", разказва Хюлия Сали
"Един работен ден в онкодиспансера никак не минава леко. Там емоциите са много големи, няма как да не са, защото някои от пациентите ги познавам вече от 5 години и ставаме като едно голямо семейство в болнична среда", разказва Хюлия Сали Снимка: Личен архив

„Най-трудният момент е когато чуя за загубата на пациент", казва рентгеновият лаборант в Онкодиспансера в  Русе Хюлия Сали

Тя е мила, съпричастна и раздаваща се, невероятен сътрудник и опора в тежките мигове на болните. 

Казва, че работата й е променила изцяло възгледите й за живота. Израснала е в едно красиво дуловско селце, където е закърмена с емпатията към всички хора. През 2013 година тя завършва висшето си образование в Медицински Университет в Плевен със специалност, рентгенов лаборант.

„Когато отидох да кандидатствам в МУ Плевен избрах няколко специалности, приеха ме за рентгенов лаборант, а за тази специалност имах малка представа от леля ми, която е единствена от близките ми с медицинско образование. Не се замислих много, защото аз вече знаех, че тази професия е за мен и това се потвърди със започването ми в университета и най-вече, когато започнах да практикувам професията си“, разказва Хюлия.

И е категорична, че работата й е изключително важна за нея. Благодарение на нея тя си дава сметка колко много значи здравето, колко крехко е човешкото щастие и колко важна е любовта между хората:

„Един работен ден в онкодиспансера никак не минава леко. Там емоциите са много големи, няма как да не са, защото някои от пациентите ги познавам вече от 5 години и ставаме като едно голямо семейство в болнична среда. Имало е моменти в които плачем, други се смеем заедно, но винаги гледам, като им отворя вратата да съм усмихната и позитивна с надеждата да направя деня им малко по-хубав“, споделя Хюлия Сали.

Не спестява и трудните моменти, с които за съжаление се сблъсква често:

„Най- трудният момент е когато чуя за загубата на пациент, но също така и когато направим дадено изследване и им кажа, че сме приключили с изследването. Погледът! Погледът с лъч надежда да им кажеш нещо за състоянието им, изключително много ми е труден този момент! Разбира се, че аз не мога да го направя, защото това единствено могат да го кажат нашите лекари рентгенолози. За съжаление трудните моменти са много в един онкологичен диспансер и нито с писане нито с говорене ще имат край. Но хубавото е, че има и радостни мигове, когато пациентите чуват от нашите лекари, че резултатите и са отлични. Тяхното щастие и тяхната широка усмивка е неописуема радост и за мен!“

Хюлия Сали споделя, че въпреки трудните диагнозии и за миг не й е хрумвало да се откаже от професията. И то заради другите пациенти – в чиито очи има надежда и шанс за живот: „Винаги намирам сили, колкото и да ми е трудно. Вдигам глава, усмихвам се широко, макар и понякога със сълзи в очите, продължавам напред! Затова съм избрала тази професия. За да помагам на хората! Доколкото и докогато мога!

Нейната съпричастност не остава незабелязана от пациентите и често те съвсем искрено и неподправено й го казват: „Най-милото нещо за мен е когато пациентите са ми благодарни и ми пожелаят здраве на мен и моето семейство. Мога да дам пример с една възрастна двойка съпрузи към 90 годишни, а бяха толкова сладки – хванати за ръце, сякаш от няколко месеца са заедно, усещаше се обичта и уважението между тях, възхитих им се, след като снимах пациента, съпругата му се обърна и ми каза: -Пожелавам ти да ни надминеш на възраст моето момиче, много ти Благодарим! Тях никога няма да ги забравя“, спомня си Хюлия Сали.

Затова и нейните близки хора, семейство и приятели са убедени, че е направила правилния избор за професия и винаги я подкрепят:

„Съвместяването на личния и професионалния живот никак не е лесно за мен, но се старая, докато съм на работа да съм максимално полезна на пациентите, които имат нужда от мен. По същия начин го правя в дома си и за семейството ми“, казва рентгеновата лаборантка.

И заявява: „Затова съм борбена, благодарна и обичаща! Заради любовта към хората и най-милите ми хора. Когато съм със семейството и близките ми, те ме зареждат с положителна енергия хора, а точно от това имам най- голяма нужда след тежък работен ден!“

„Комплексният онкологичен център в Русе ми даде много! Промени ми възгледите ми за живота. Тук видях много и научих много, за което казвам едно огромно БЛАГОДАРЯ!“, разкрива Хюлия Сали.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Преди години, по време на рекламите, можеше да идеш до хладилника. Сега можеш да идеш и до Кауфланд...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари