Реимунизациите срещу тетанус и дифтерия в България се правят на всеки десет години след навършване на 25–годишна възраст.

Те са част от задължителния имунизационен календар в страната и са безплатни. Независимо от това те често пъти са пренебрегвани, тъй като хората не помнят кога за последно им е правена реимунизация. Общопрактикуващите лекари като цяло нямат практика да пускат sms-и или e-mail на пациентите си. Те се ограничават с това да оставят съобщения пред кабинетите си, в които се споменават подлежащите на една или друга реимунизация, родени в определени години. Повечето хора обаче посещават джипитата си само когато са болни и така пропускат не една и две реимунизации, предава Монитор.

Първата имунизация срещу тетанус е включена в петвалентната ваксина, която се поставя още в бебешка възраст. Ако тя не се сложи, човек може не само да се разболее от това заболяване, но и в 70 - 80% от случаите то се развива фатално.

Ако човек е пропуснал реимунизацията в конкретната година, може да си я направи всякога, когато се сети.

На десет години се прилага и реимунизацията срещу дифтерия.

За здравноосигурените, които не са упражнили правото си на избор на личен лекар, задължителните имунизации и реимунизации могат да бъдат извършени безплатно в имунизационния кабинет на всяка регионална здравна инспекция в областните градове.

Предвижда се от следващата година да отпадне пробата манту, с която се проверява дали още действа ваксината срещу туберкулоза, сложена в детството. Към момента тази проба се прави на тийнейджъри между 14- и 15–годишна възраст. Задължителният календар на имунизациите в България обхваща човек още щом се роди. Всички новородени се имунизират с ваксина срещу туберкулоза (БЦЖ) и срещу хепатит Б до изписването им от родилния дом. От втория, третия и четвъртия месец децата се ваксинират срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенца тип Б инфекции и пневмококови инфекции, както и срещу хепатит Б, ако ваксината срещу хепатит Б е в състава на многокомпонентна ваксина.

Ако хепатит Б ваксината не е в състава на многокомпонентна ваксина, втора доза се прилага от първия месец и трета доза от шестия месец. Между 7 и 10-месечна възраст на децата без белег от БЦЖ имунизацията в родилния дом се поставя БЦЖ ваксина след отрицателна туберкулинова проба. От тринадесетия месец те се имунизират с комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит.

Реимунизациитe не са само за големите и младежите, както смятат мнозина. Те започват още от дванадесетия месец - реимунизация срещу пневмококови инфекции, но не по-рано от 6 месеца след прилагане на третия прием. От шестнадесетия месец - реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б инфекции, но не по-рано от 12 месеца след прилагане на третия прием.

На 6-годишна възраст се прави реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит.

При навършване на 7 години следва реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба.

На 11 г. - реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба.

На 12 г. пак следва реимунизация срещу морбили, рубеола и паротит и реимунизация срещу тетанус и дифтерия, а на 17-годишна възраст – реимунизация срещу тетанус и дифтерия.

При навършване на 25 години, както и на всеки 10 години след това - реимунизация срещу тетанус и дифтерия

При всички здравноосигурени лица с избран личен лекар задължителните имунизации и реимунизации се извършват от личния лекар след преглед в деня на ваксинирането и са безплатни за пациента.

За здравноосигурени лица, които не са упражнили правото си на избор на личен лекар, задължителните имунизации и реимунизации могат да бъдат извършени безплатно в имунизационния кабинет на всяка регионална здравна инспекция на територията на областните градове.

Освен задължителните, съществуват и препоръчителни имунизации. Те се извършват по желание на пациента срещу заплащане. Някои от тях се прилагат на пътуващи в региони, в които съществува повишен риск от заразяване с определени ваксинопредотвратими инфекции, а също и в ендемични за дадени заболявания зони.

Препоръчителни са още ваксини срещу хепатит А, хепатит Б, грип, коремен тиф, бяс, жълта треска, ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (ацелуларна компонента) и с намалено антигенно съдържание на дифтерийната компонента, срещу морбили, паротит, рубеола, срещу менингококови, пневмококови, ротавирусни и хемофилус тип Б инфекции. От шест години в България се прилага безплатно по желание ваксина срещу човешкия папиломен вирус на момичета до 14-годишна възраст.