Финансирането расте, но болниците отказват договори със здравната каса

Министерството на здравеопазването подготвя изцяло нов медицински стандарт за палиативните грижи и мащабна нормативна реформа в сектора на хосписите, за да отговори на спешните нужди на застаряващото население в България. Това става ясно от официален писмен отговор на здравния министър Катя Ивкова относно дългосрочната визия на ведомството за периода 2026–2027 година, съобщават от БГНЕС. Промените идват в момент, когато статистиката отчита парадоксален отказ на лечебните заведения да работят по това направление, оставяйки терминално болните пациенти без адекватна държавна подкрепа.

Празни леглодни и пълен бойкот от хосписите

Министър Катя Ивкова посочва, че палиативните грижи са насочени изцяло към обгрижване на пациенти с прогресиращи заболявания в терминален стадий. Основната цел на новите мерки е ефективното облекчаване на болката, осигуряването на постоянно медицинско наблюдение и належащата психо-емоционална подкрепа както за самите болни, така и за техните близки.

„Мерки за развитието на палиативните грижи са заложени в действащите национални и секторни стратегически документи, като е предвидено увеличение на обемите и цените на клиничните пътеки за палиативни грижи, разработване на медицински стандарт и утвърждаване на Правилник за устройството и дейността на хосписите“, заявява здравният министър.

Въпреки наложените стратегически цели, настоящата реалност у нас изглежда критична. Данните на Националната здравноосигурителна каса показват, че през 2025 година са отчетени 18 650 леглодни по клиничната пътека за палиативни грижи, за което държавата е платила малко над 2,01 милиона евро. За първото тримесечие на 2026 година вече са проведени 4 691 леглодни на стойност над 505 хиляди евро. Тревожното е, че договори със здравната каса по тази пътека са сключили едва 28 лечебни заведения за болнична помощ в цялата страна, докато нито един частен или общински хоспис не е пожелал да работи с публичния ресурс.

Милиони евро в повече, но без нито едно ново отделение

Липсата на интерес от страна на болничния мениджмънт е реален проблем, пред който здравните власти се оказват безсилни, въпреки сериозния финансов стимул. През последните няколко години държавата последователно увеличава отпусканите средства, опитвайки се да насърчи болниците да разкриват специализирани структури за терминално болни.

По думите на министър Ивкова, през 2023 година в България са били договорени едва 5 972 леглодни, като цената тогава е била в рамките на ниските 82,83 евро. За сравнение, през 2025 година осигурените леглодни са над три пъти повече, а заплащаната от касата цена е скочила с цели 30 на сто.

„Въпреки това все още не се отчита нарастване на броя на лечебните заведения, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса“, отбелязва с неудоволствие Катя Ивкова.

Нови наредби срещу тежката демографска криза

Заради задълбочаващата се криза и липсата на пазарен отзвук, още през октомври 2025 година в Министерството на здравеопазването е създадена извънредна работна група. Нейната задача е да направи пълен преглед на остарялата нормативна уредба в областта на палиативните, дългосрочните и гериатричните грижи в страната.

„В рамките на работната група е стартирало разработването на наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Палиативни грижи“, с който ще бъдат регламентирани изискванията към структурите, дейностите и персонала, които ще осигурят достъпност и качество на необходимите услуги“, допълва Ивкова.

Към настоящия момент в рамките на задължителното здравно осигуряване у нас се финансират единствено палиативни грижи за пациенти с онкологични заболявания в терминален стадий. Очаква се новите нормативни промени да разширят този обхват, да създадат много по-добра организация в сектора и да гарантират реално достъпни и качествени грижи за застаряващото общество и хилядите българи, страдащи от тежки хронологични и нелечими заболявания.