Експерти настояват за спешна национална скринингова програма

Според международно проучване, представено в Сеул, близо 50 процента от българите не могат да назоват нито един симптом на рака на белия дроб, а над 86 на сто настояват за национална програма за превенция. Тревожните данни бяха коментирани пред NOVA от Александър Миланов от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и пулмолога професор Коста Костов, които призоваха за незабавни действия от страна на държавата.

Липса на здравна култура

Според Александър Миланов е изключително притеснително, че подобни изследвания се провеждат периодично, но негативните резултати за страната ни остават без промяна.

„Имаме ниска здравна култура, а до лекар много често се стига, когато вече е твърде късно. Превенцията и държавната политика по отношение на нея са катастрофални“, коментира председателят на пациентската асоциация.

Коварното начало на болестта

Професор Коста Костов обясни, че ракът на белия дроб е особено опасен именно заради безсимптомното си протичане в ранните стадии.

„Когато се появят симптомите, вече може да е твърде късно. Затова големият шанс е карциномът да бъде открит навреме чрез скринингови програми“, заяви специалистът. Той допълни, че преживяемостта при това заболяване у нас остава драстично по-ниска от средноевропейските показатели.

Пулмологът препоръча на хората от рисковите групи, и по-специално на дългогодишните пушачи над 60-годишна възраст, задължително да обсъдят със своя лекар възможността за нискодозова компютърна томография. Той обърна специално внимание на промяната в характера на кашлицата при пушачите.

„Има момент, в който тази кашлица става различна. Тя се променя. Това е ключов момент“, предупреди професор Костов.

Самотни в борбата със системата

Проблемите на пациентите далеч не се изчерпват само с поставянето на тежката диагноза. Александър Миланов очерта като сериозен дефицит липсата на достатъчно пациентски навигатори и профилирани медицински сестри, които да водят болните през лабиринта на лечението.

„В България пациентът често получава един лист с диагнозата и след това сам трябва да намери своя лекар, сам да намери оператор, социален работник или човек, който да му помогне да разбере как да оцелее в системата“, заяви Миланов.

Според него държавата трябва да осигури по-добър достъп до биомаркерна диагностика. И двамата експерти бяха категорични, че ранното диагностициране е разковничето за спасяването на повече животи.

„Има възможности. Въпросът е в навременната диагноза и в отношението на държавата – тя трябва да поеме ангажимент за ранното откриване на рака на белия дроб“, подчерта професор Костов.

„Медицината дава надежда при рака на белия дроб. Въпросът е дали държавата има желание тази надежда да се превърне в действие и да спаси човешки животи“, заключи Миланов.