Доброволец във Фондация "Ендометриоза и репродуктивно здраве" обяснява как Европа решава проблема

Адвокат Радостина Манолова от фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“ поставя въпроса за острата нужда от регламентиран менструален отпуск в България. На фона на вече приетите революционни законодателни промени в Испания и Португалия, юристът коментира в интервю пред Zdrave.to как европейските държави се справят с проблема и защо неглижирането на силните болки на практика отнема възможността за нормален живот на хиляди жени.Адвокат Радостина Манолова е доброволец във фондацията и съавтор на доклада „Не е нормално да боли: България между подкрепата и стереотипите в отношението към женското менструално здраве“. Според нея болката е огромен проблем, особено при диагнози като ендометриоза и аденомиоза.„При средно 500 менструации в живота, ако всяка от тях продължава около пет дни и три от тях са съпроводени със силна болка, това означава 1400 дни, прекарани в тежък дискомфорт. Това означава също пропуснати часове в училище, неработни дни, пропуснати социални ангажименти и възможности за реализация“, обяснява Манолова.

Примерът на Испания и Португалия

В търсене на отговор как проблемът е решен в Европейския съюз, юристът отправя официално запитване до Европейската комисия. След нехарактерно забавяне от над осем дни, оттам отговарят общо – комисията задава правната рамка, а всяка държава е свободна да решава сама. Задълбочено проучване обаче показва, че Испания и Португалия са категорични пионери в тази област.

„Още през февруари 2023 година е направена промяна в испанския закон за сексуално и репродуктивно здраве. Тя дава право на всяка жена с болезнена менструация да получи отпуск. Този отпуск не натоварва финансово работодателя, а се плаща директно от социалноосигурителния фонд на държавата“, посочва адвокатът. Системата работи бързо – личният лекар се информира и автоматично издава болничен, а работодателят само се уведомява.

Португалия въвежда различен подход през 2025 година. „В техния трудов закон е създаден изцяло нов член 252, според който жени с диагноза ендометриоза или аденомиоза имат право на тридневен болничен всеки месец. Този отпуск не променя заплатата и не изисква ежемесечно издаване на нов документ“, допълва Манолова.

В други държави, като Италия, темата се дискутира още от 2017 година, като някои работодатели доброволно предлагат гъвкаво работно време. Във Франция вече има общини, които позволяват двудневен отпуск всеки месец.

Диагностиката като пречка

Едно от предложенията в България е отпускът да се обвърже с официална диагноза за ендометриоза. Този подход обаче крие сериозни рискове заради трудното диагностициране.

„Златният стандарт налага ендоскопия и вземане на биопсия. Повечето жени отказват тези инвазивни процедури, освен ако не търсят решение на репродуктивни неудачи“, предупреждава експертът. „Когато едно младо момиче изпитва редовно силна болка, която отнема работоспособността ѝ, тя изпитва на гърба си табуто в нашето общество изобщо да се говори за проблема. Това най-малко я кара да се чувства непълноценна.“

Нуждата от законодателни мерки у нас

Според Радостина Манолова България се нуждае от комбиниран подход, който да облекчава живота на жените дори без тежка диагностика. Тя е категорична, че отпускът заради менструална болка по никакъв начин не нарушава равнопоставеността на работното място.

„Много е странно да се гледа като на почивка на дните, в които агонизираш. Когато нямаш никаква възможност да мислиш правилно, най-вероятно ще вземаш грешни решения. В случая изобщо не може да става дума за неравнопоставеност“, категорична е тя.

„Целият живот на жените със силна менструална болка се върти около цикъла им. Те планират ангажиментите си според това дали изпитват болка, а в най-тежките дни пият с шепи обезболяващи. Тези жени просто изключват половината си живот. Това не е нормално и трябва да им се помогне чрез законодателни мерки“, заключава адвокат Манолова.