Здравното министерство преструктурира администрацията си и регионалните инспекции

Нова система за оценка на качеството на медицинските грижи ще заработи в България от началото на 2027 година. Това съобщават от Българското национално радио, позовавайки се на здравния министър Катя Ивкова, която обяви предстоящи мащабни административни реформи и мерки за засилен контрол върху публичните средства в сектора.

Контрол върху лечението и разходите

До края на текущата година се очаква технологичното внедряване на специализиран софтуер, чиято пилотна фаза вече е започнала. Системата ще стъпи върху съществуващите заготовки в Националната здравноинформационна система и ще позволи реално проследяване на ефективността на лечението. Предстоят и допълнителни разговори с Българския лекарски съюз.

„За да може на базата на обективни данни - да се предприемат и корективни действия“, посочва Ивкова пред обществената медия, допълвайки, че това е първата стъпка към овластяване на пациентите и реален контрол върху средствата за здравно осигуряване.

По думите ѝ през последните 26 години в страната не е работено целенасочено нито за измерване на качеството на предоставените медицински грижи, нито за намаляване на финансовото доплащане от страна на пациентите.

Забавянето на Националната детска болница

Темата с изграждането на Национална детска болница остава изключителен приоритет за кабинета, но здравният министър отчита сериозен застой по проекта. Според данните, през шестте години от създаването на държавното дружество „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД, не е постигнат реален напредък.

„Има един терен, който е в абсолютен застой, и има една поръчка, която също е в застой. Ако продължаваме в този дух, няма да има никакъв напредък“, категорична е Ивкова, аргументирайки необходимостта от спешни решения, които да гарантират изпълнението на този национален обект.

Преструктуриране на здравната администрация

Паралелно с новите системи за контрол, министерството подготвя и дълбока структурна реформа, която засяга пряко всичките му 97 второстепенни разпоредители с бюджетни средства. В тази бройка влизат Регионалните здравни инспекции и центровете за спешна медицинска помощ.

Основната цел на промените е да се премахнат дублиращите се административни функции и да се скъси пътят на документите чрез унифициране на правилата и информационните системи в цялата страна.

„РЗИ-тата няма да бъдат закривани като структури - те няма да бъдат самостоятелни юридически лица, но е предвидено да съществуват като териториални дирекции към МЗ“, уточняват от ведомството. Идеята е чрез централизиране на общата администрация да се освободи времеви ресурс, който да позволи на медицинските специалисти да се фокусират изцяло върху експертната си дейност.