Анастас Анастасов: Горивата ускоряват инфлацията в България

Годишната инфлация в България бележи ръст през август, воден основно от поскъпването на транспорта и горивата, съобщават от bTV. На фона на общата икономическа динамика, статистиката отчита и задълбочаване на подоходното неравенство в страната.

Тенденции в еврозоната

Според председателя на Националния статистически институт (НСИ) доц. Анастас Анастасов, страната ни следва общите процеси на континента. Летните месеци оказват традиционно влияние върху потребителската кошница – докато сезонните храни поевтиняват, цените в туризма вървят нагоре.

„Всъщност всички държави в еврозоната, може би с изключение на Финландия, ускоряват инфлацията си през последния месец. Има държави, в които инфлацията расте още по-бързо – като Белгия и Франция. Така че България не е изключение от общата тенденция, която засяга Европа“, коментира председателят на НСИ.

Транспортът и туризмът дърпат цените

Най-сериозен принос за ускоряването на инфлацията има транспортният сектор заради скока при дизела и бензина. По думите на доц. Анастасов, ако тази тенденция се запази, тя неминуемо ще се пренесе и върху останалите стоки заради транспортните разходи.

„Най-голямо е повишението в сектор „Транспорт“, най-вече заради горивата, които, знаете, много рязко скочиха и продължават да увеличават своята цена“, обяснява той по информация на bTV.

Сериозен ръст се отчита и в туризма. Данните на НСИ сочат, че хотелите и ресторантите са увеличили цените си с около 10 процента спрямо август миналата година, което е два пъти над общия процент на инфлацията. В същото време при хранителните продукти не се наблюдава драстично поскъпване, а при дрехите и обувките има поевтиняване заради летните разпродажби.

Рекордно неравенство в доходите

Успоредно с ценовите промени, статистиката отчита тревожна тенденция при доходите. Делът на работещите българи, които живеят около или под линията на бедността, е достигнал около 10 процента през 2025 година. За сравнение, през 2010 година този дял е бил 6,4 процента.

„Не трябва да забравяме, че в България доходите имат много големи диспропорции. Имаме високи заплати, имаме и ниски заплати. Доказателството за това е, че ние изчисляваме така наречения коефициент на Джини, който показва неравенството на доходите на хората, и той е най-високият в Европейския съюз“, посочва председателят на НСИ.

Нова методология за заплатите

Предстоят ключови промени в Кодекса на труда, които в момента се намират в парламента. Те предвиждат въвеждането на „заплата за издръжка“ и по-детайлно оценяване на адекватността на минималното възнаграждение.

„За първи път беше договорен един механизъм, в който бяха включени различни индикатори. Някои от тях са нови индикатори, като веднъж на три години ще се измерва адекватността на минималната работна заплата“, допълва доц. Анастасов.

Очаква се новата методология да бъде разработена в рамките на девет месеца след окончателното приемане на законовите промени.