Проучване отчете масово недоволство от ръста на заплатите

Увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) среща одобрението на 54,1% от българските граждани, като една трета от тях настояват тя да се изравни със заплатата за издръжка. Това показват данните от национално представително проучване на социологическа агенция "Мяра", изготвено по поръчка на КНСБ. Резултатите бяха представени днес в централата на синдиката.

Изследването обхваща 804 пълнолетни граждани и е проведено в периода 30 октомври - 7 ноември 2025 г. То анализира нагласите на обществото спрямо доходите, инфлацията и механизма за определяне на най-ниското възнаграждение в страната.

Недоволство от доходите

Тревожна тенденция се наблюдава по отношение на оценката на личните финанси. Според данните, 86,1 на сто от работещите българи са категорични, че полученото през тази година увеличение на заплатите не е достатъчно. Едва 11,1% от анкетираните определят ръста на доходите си като адекватен спрямо поскъпването на живота.

"Повишението на МРЗ се възприема като необходимо социално-икономическо действие от повече от половината участници в проучването", посочват експертите от агенция "Мяра".

Кой подкрепя и кой е против

Разрезът на данните показва ясна разделителна линия между наемните работници и бизнеса. Подкрепата за по-висока минимална заплата е солидна както сред заетите в държавния сектор, така и в частния, а също и сред безработните.

"Негативно настроени към увеличението на МРЗ са самонаетите лица и собствениците на бизнес", заяви Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучения (ИССИО), цитирана от БТА.

Против увеличението се обявяват близо 19% от анкетираните, а 27% нямат категорично мнение по въпроса.

Неравенства и диспропорции

Проучването регистрира фрагментация при ръста на възнагражденията. Най-голямата група, която е получила увеличение между 10 и 15%, са хората с доходи в диапазона 2000-3000 лева (59,4%).

Основателят на агенция "Мяра" Първан Симеонов коментира задълбочаващите се различия. "Ясно се виждат диспропорциите, които изследването адресира. Те са не само по отношение на социалните неравенства, но и по отношение на регионалните", посочи социологът.

Искане за "Заплата за издръжка"

Синдикатите използват данните като аргумент за промяна в политиката по доходите. КНСБ настоява минималната заплата да се обвърже със заплатата за издръжка на национално ниво.

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов подчерта необходимостта от адекватност в измерването на МРЗ. Вицепрезидентът на синдиката Тодор Капитанов допълни, че директивата за адекватни минимални заплати изисква 80% покритие на колективното трудово договаряне, което все още е далеч от постигане в България.