Наричаме я Плевенската епопея. Тя трае почти половин година и е решаваща за изхода на Руско-турската освободителна война

 Тя е грандиозна военна операция, разпростряла се на фронт повече от 70 км с участието на голям брой войски: руси, румънци, финландци и с помощта на хиляди българи патриоти, пише Информационният център на МО. Споменът за нея ни казва, че „който не помни своето минало, той е осъден да го изживее отново”… Падането на Плевен на 10 декември 1877 г. разсича гордиевия възел във войната.

Един от изследователите на Плевенската епопея и по-точно боевете при Телиш и Горни и Долни Дъбник, е полк. о. з. инж. Марин Шкодров. Роден е през 1944 г. в гр. Мизия, област Враца. Основното си образование завършва в родния си град, а средното – в гр. Козлодуй през 1962 г. През 1966 г. завършва ВНВАУ в Шумен, специалност „Артилерийско въоръжение – Артилерийско-технически части. Тактически и оперативно-тактически ракети”.

От същата година е на служба в РТП в с. Телиш. Завършил е ВА „Г. С. Раковски”. От есента на 1981 г. е началник на Инженерно-ракетна служба, от 1984 г. е главен инженер на бригадата, а след това до 1993 г. е заместник-командир по материално-техническото и тиловото осигуряване. О.з. полк. инж. Марин Шкодров е завършил УНСС, Института за следдипломна квалификация със специалност „Икономика, организация и управление на патентно-лицензионната дейност”.

Целият му съзнателен живот минава в редовете на Българската армия и по-точно в редиците на Ракетни войски. Сега е заместник-председател на областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Плевен. Председател е на сдружението с нестопанска цел „Професии на дълга пред народа и отечеството”. Написал е книгите: „135-а фронтова подвижна ракетно-техническа база” и „Страшните ракети на 76-а фронтова ракетна бригада”, която посвещава на своя баща, подсказал му заглавието на книгата, защото смятал, че то олицетворява мощта на Българската армия през миналите години. Съавтор е с генерал-лейтенант Симеон Петковски на книгата „История на служба ракетно-артилерийско въоръжение и радиолокационна техника в Българската армия”. „Смятам, че в Националния военноисторически музей не е отделено достатъчно място на цялото ракетно-артилерийско въоръжение на Българската армия и затова взехме решение да напишем тази книга, за да запълним празнината”, казва полк. Шкодров.

За написването на книгата „Боят при село Горни Дъбник на 24.10.1877 г.”, продължава той своя разказ – ме мотивира фактът, че няма задълбочено изследване на боевете, които са началото на края на Плевенската епопея. С падането на Горни Дъбник се променят стратегията и тактиката на водене на боя от руската армия. Поводът са проведените маневри през 1871 г. край Варшава, където мишенното поле остава непокътнато. Критиките от страна на император Александър II са безмилостни към пълководците командири, които не смеят да нарушат закостенелите правила за водене на боя.​

Превъоръжаването на руската армия,смяната на стратегията и тактиката в бойните действия дават своите положителни резултати. Въвежда се така наречената „Артилерийска атака”, която променя изцяло начина на водене на боя и това е практически доказано при втория бой за с. Телиш на 28.10.1877 г., който завършва с пълна победа на руските войски. Артилерийската атака със 76 оръдия на площ от 320 дка води до пълно унищожение на противника. Това е запечатано от големия художник Верешчагин в неговата картина „Панихидата при село Телиш”.

За тези бойни действия генерал Гурко възкликва: „Още една такава победа при Плевен означава началото на края на войната”. При Телиш и Долни Дъбник жертвите са повече, отколкото при Шипка. Разбира се, допуснати са много грешки, които генерал Драгомиров не спестява да ги изрича, като: недобрата организация на боя и неправилно използваната техника при крайната фаза на атаката, когато оръдията са поразявали и своите войски. В следващите боеве тактиката е била коригирана което води до пълна победа при освобождаването на Плевен на 10.12.1878 г.

Въпреки годините си полк. Шкодров не жали своите сили като общественик за родолюбивото възпитание на младите хора. Провежда ежедневни срещи и беседи, защото смята, че само така може да бъде запазена родовата ни памет. „Искам с достойнство да предам щафетата на бъдещите поколения”, завърши своя разказ с усмивка о.з. полк. инж. Марин Шкодров.