Емисиите от нефтени находища ускоряват топенето през сложни химически реакции

Резултатите от мащабната въздушна експедиция CHACHA над Бофортско море и Чукотско море разкриха опасна уязвимост в арктическата климатична система. Учените установиха, че откритите ледени „реки“ – дълги пукнатини, които разкриват сравнително по-топлата океанска вода – взаимодействат с промишлените емисии от нефтените находища, за да променят радикално физиката на долната атмосфера.

Механизмът на затоплянето

Данните, събрани по време на 57 изследователски полета и наземни измервания в Аляска, рисуват тревожна картина на арктическата химия. През пролетта пукнатините в леда действат като мощни източници на топлина и влага. Когато сухият полярен въздух премине над тях, той абсорбира парите и ги изтласква нагоре под формата на „морски дим“. Проучването показва, че въздухът над тези пукнатини е средно с 10°C по-топъл от този над околния лед, което създава затворен цикъл на ускорено топене.

"Проучването показва как откритите ледени реки взаимодействат с промишлените емисии, за да променят химията на региона", посочват изследователите, цитирани от БГНЕС. Ръководителят на екипа Хосе Фуентес от Държавния университет на Пенсилвания подчертава, че тези невидими процеси променят всичко – от образуването на облаци до поглъщането на слънчевата светлина.

Невидимата заплаха на азотния диоксид

Въпреки че Арктика се счита за девствена територия, емисиите от близките нефтени и газови операции в Прудо Бей (Prudhoe Bay) са сериозен замърсител. Измервателните самолети са регистрирали нива на азотен диоксид (NO2) до 67 части на милиард, което е близо до лимитите на здравните стандарти в САЩ.

Този смог не просто замърсява, а блокира естествената химия на брома в атмосферата. В присъствието на NO2 се образуват съединения, които прекъсват циклите на озонова деструкция, водещи до натрупване на нови свободни радикали и смог, разпространяващи се на стотици километри.

Обратна връзка и загуба на озон

Със завръщането на пролетното слънце, ултравиолетовите лъчи активират морската сол върху снежната покривка, освобождавайки бромни атоми. Когато този процес се смеси със замърсяването от нефтената индустрия, се стига до драстични изчерпвания на озона в повърхностния слой – нивата му падат почти до нула.

Екипът на CHACHA заключава, че тези тясно свързани процеси ускоряват затоплянето на Арктика много по-бързо, отколкото прогнозират настоящите климатични модели, превръщайки Далечния север в геополитическа и екологична „бомба“ с часовников механизъм.