Азиатският тигров комар разширява територията си у нас

Азиатският тигров комар разширява трайно своята територия в Европа и България, пренасяйки опасни тропически болести при неочаквано ниски температури. Според официални данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) и най-новото проучване на Британския център за екология и хидрология (UKCEH), климатичните промени и необичайните горещи вълни от май 2026 година създават перфектни условия за размножаването на опасния насекомен вид. В Западна Европа вече се отчитат температурни рекорди от 34,8°C, което ускорява биологичните процеси и удължава рисковия сезон.

Зараза при по-хладно време

Най-тревожният детайл в новите научни доклади е откритието, че вирусът чикунгуня може да се предава от азиатския тигров комар при температури от едва 13°C. Досегашният медицински консенсус сочеше, че за активирането на заразата са нужни поне 16–18°C.

Това откритие променя изцяло географския обхват и продължителността на опасността. Рискът вече не е ограничен само до най-горещите месеци юли и август, а се разпростира върху по-ранна пролет и по-късна есен. Статистиката на ECDC показва, че комарът от вида Aedes albopictus вече се е установил трайно в 16 европейски държави и 369 региона, което е тройно увеличение за последното десетилетие. През изминалата година в Европа бяха регистрирани рекордни нива на локални огнища, като само във Франция случаите достигнаха 788.

Ситуацията на Балканите и в България

България и останалите балкански страни попадат в зона, където топлите периоди стават все по-продължителни, а интензивните валежи, редувани с внезапни засушавания, подпомагат инкубационния период на насекомите. У нас тигровият комар не е непознат – той е констатиран за първи път по Черноморието още през 2011 година, като основните огнища в момента са концентрирани в областите Бургас и Добрич.

Българските здравни експерти призовават за повишено внимание, но без излишна паника. Наличието на насекомото е критично условие, но не означава автоматична епидемия. За да се стигне до локално заразяване, е необходимо едновременно съвпадение на няколко фактора: активна популация на преносителя, подходящи температури и наличие на заразен човек, от когото комарът да пренесе вируса. Бившият директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев коментира казуса в медийното пространство:

"Тигровите комари са установени в страната от около 15 години и вече са способни да предават денга, зика и чикунгуня."

Специфичното при този вид е, че за разлика от обикновените местни комари, тигровият е изключително активен и агресивен през светлата част на денонощието – предимно сутрин и следобед, което увеличава честотата на ухапванията в градска среда.

Превенция и градски инкубатори

Експертите подчертават, че този вид е "висок опортюнист" и се развива изключително успешно в градовете. За разлика от обикновените комари, той не се нуждае от големи водни басейни или блата, за да снесе яйцата си. Напълно достатъчни са минимални количества застояла вода около домовете, които хората често оставят неволно:

• Чинийки под саксии на терасите;

• Стари автомобилни гуми в дворовете;

• Забравени кофи, пластмасови капачки и чаши;

• Запушени улуци и отворени контейнери.

Най-ефективната защита не се корени в масовите общински пръскания, а в личната отговорност за премахване на тези микроскопични водни джобове след дъжд. Когато бетонът в големите градове задържи топлината и се образуват т.нар. топлинни острови, всяка забравена локва се превръща в перфектен инкубатор за броени часове. Защитата на домовете с мрежи и използването на лични репеленти през деня остават най-сигурните индивидуални мерки срещу тропическата заплаха.