Отровертите не се чувстват като част от социални групи, но създават дълбоки връзки с отделни хора

Нов тип личност, различаващ се от познатите досега интроверт и екстроверт, е идентифициран от психолози, съобщава "Мейл онлайн". Става въпрос за т.нар. "отроверти" - хора, които не чувстват принадлежност към социални групи, но са способни да създават дълбоки връзки с отделни личности.

Екстравертността и интровертността са понятия, използвани за пръв път от германския психолог Ханс Айзенк в неговата концепция за личността на човека. Те обаче са описани за първи път още от Карл Густав Юнг в началото на миналия век.

Според американския психиатър д-р Рами Камински съществува трети тип личност, която той нарича "отроверт". Основна характеристика на отровертите е, че не могат да чувстват принадлежност към социална група и предпочитат да стоят настрана от социалните колективи.

"Просто казано, отровертът е човек, който не чувства принадлежност към никаква група. Иначе са много приятелски настроени и способни да създават много дълбоки връзки с други хора. Единствената социална разлика при тях се състои в липсата на връзка с групи - колективна идентичност или споделени традиции", обяснява д-р Камински.

Силните страни на отровертите

Макар това да изглежда като труден начин на живот, д-р Камински твърди, че този тип хора често са по-креативни, свободомислещи и изобретателни. Според него отроверти са били ученият Алберт Айнщайн, художничката Фрида Кало, писателите Джордж Оруел, Франц Кафка и Вирджиния Улф.

Произхождайки от латинската дума vert, която означава "да се обърнеш", психолозите казват, че антисоциалните интроверти "се обръщат" навътре, докато социалните екстроверти "се обръщат" навън. Новият термин идва от латинското otro, което означава "друг". Отровертите се обръщат в "другата посока" – отказват или не са в състояние да се присъединят към други хора, отбелязва "Мейл онлайн".

Отлики от останалите типове личности

Д-р Камински твърди, че отровертите не създават същите емоционални връзки с груповите идентичности или споделените ритуали, както правят другите. Някои общи характеристики на отровертите включват неприязън към отборните спортове, намиране на общите навици на груповия живот за объркващи или трудни и предпочитание към самостоятелна работа.

По същия начин, когато присъстват на голямо събиране, те по-често се оказват встрани, в задълбочен разговор с друг човек, отколкото да преминават бързо от гост на гост.

Блутут феноменът

Най-важното е, че отровертите са имунизирани срещу т.нар. блутут феномен, смята д-р Камински. Това е процесът, чрез който повечето хора са способни да се свържат емоционално с хората около тях и да се присъединят към груповите идентичности.

"Отровертите откриват много рано в живота си, че се чувстват като аутсайдери във всяка група. Това е въпреки факта, че често са популярни и добре дошли в групите. Такова несъответствие може да предизвика емоционален дискомфорт и чувство, че са неразбрани", казва д-р Камински.

По същия начин те често се борят с натиска да "се впишат" в останалата част от обществото. Това обаче не означава непременно, че са асоциални или самотни. Всъщност д-р Камински твърди, че са способни да създават изключително дълбоки и значими връзки с хората, с които са близки.

"На отровертите им е много трудно да бъдат част от група, дори ако тя се състои от хора, които са добри приятели", казва д-р Камински. Според него проблемът е в отношенията с групата като цяло, а не с отделните ѝ членове.

Макар че им е трудно да се приспособят, това може да направи отровертите изключително свободомислещи, независими и креативни. Те обикновено не изпитват страх от отхвърляне или притеснение, че ще бъдат изгонени от групата. Могат лесно и бързо да намират решения на проблеми, които другите не виждат, или да измислят нови подходи към добре познати теми, обобщава д-р Камински, цитиран от британското онлайн издание.