Мой приятел вчера ме жегна с тъжната констатация:

- Виж, погледни, огледай се наоколо – пълно е с плужеци и страхливи мишки, с пречупени гръбнаци и предали се душици!

Замислих се...

Да, няма нищо по-страшно от страхливото мнозинство, от пасивното племе, от безгласото блато, от безсловесното стадо, което не се осмелява да заеме позиция, не намира сили да се съпротивлява.

То е всъщност причината, истинската причина да има зло, да има робство, да има анархия, да има дучета.

Фюрерът, деспотът, тиранът – той е следствие от пасивността на страхливото мнозинство!

Войнстващата некадърност, агресивната бездарност, бруталната посредственост също много обичат подобно мнозинство, пораждат се от апатията му и се раждат от безразличието му.

Преди време, в началото на Прехода, значителен брой хора излязоха на улицата и тогава се създаде усещането, че мнозинството е смело, узряло за новото, активно в своите искания, готово да ги отстоява.

Именно това направи промяната възможна.

За промяната е нужно мнозинство!

То може да мисли различно и да вижда промяната различно, но то е причината за промяната, то я прави неотложна и осъществима.

Сетне, поради ред обективни и най-вече субективни причини, поради външни процеси и най-вече вътрешни, наши си, български дефицити, огромни маси хора се оттеглиха от сцената, върнаха се в черупките на страха и безразличието, и настъпи не-промяната, наложи се перверзната стабилност, възцари се статуквото.

И в национален мащаб, и в отделните обществени прослойки, и в различните социални процеси, и в конкретните институции и структури днес няма мнозинство за промяната и има пасивно, апатично, безразлично, страхливо мнозинство.

Затова не е възможна промяна – нито в конкретните институции и структури, нито в различните социални процеси, нито в отделните обществени прослойки, нито в национален мащаб.

Именно това мнозинство е почвата, върху която вирее войнстващата некадърност, върху която избуява агресивната посредственост, върху която покълват разни дучета, деспоти, тирани от местен и ограничен в процеса или институцията мащаб, върху която се пръква невъзможността за промяна навсякъде и във всичко.

Така се създават условия някой ден да се пръкне реален фюрер, действителен тиранин, конкретно дуче, истински деспот от национален мащаб, който с ордата си верни слуги, доносници, подставени лица и преторианци ще стъпи на шията на обществото.

И пак казвам – този тоталитарчик от национален мащаб ще бъде не причината, а следствието от случващото се в страната ни.

Причината ще бъде все същата – страхливото, мълчаливо, апатично, безразлично, безсловесно, пасивно мнозинство.

Адът – това е точно това мнозинство!

То си плаче за твърда ръка и някой ден може да я получи.

Но тогава ще бъде вече много късно за каквото и да било.

Не, че сега е още рано...

Николай Слатински, Фейсбук