Историкът разкрива непознати факти за българската аристокрация във Второто българско царство

По време на османското нашествие на Балканите са били унищожени огромна част от документите на Второто българско царство, което е причината днес да знаем толкова малко за българската аристокрация от този период. Въпреки това, през втората половина на ХІV век в България вече са се забелязвали наченки на класически феодализъм, а българската традиция до голяма степен е продължила във Влашко и Молдова. Това заяви в интервю за БГНЕС историкът и археолог проф. Николай Овчаров, представяйки основните тези от новата си книга „Аристокрацията на Второто българско царство".

"Ние знаем изключително малко за българската аристокрация през Средновековието, особено в периода на Второто българско царство. Това е класическият период на средновековната аристокрация в Европа въобще. За нашата аристокрация знаехме в общи линии това, което се учи в училище, че имаме боляри – велики и мали – и практически нищо повече", сподели проф. Овчаров.

Според него, основната причина за липсата на информация е почти пълното унищожаване на документите от този период. Докато Византия и Сърбия разполагат със стотици запазени документи, а Влашкото и Молдовското княжество – с хиляди, от България са оцелели едва около 10 официални грамоти и актове.

Имало ли е феодализъм от западен тип в средновековна България?

Изследването на аристокрацията от този период е неразривно свързано с въпроса дали е съществувал феодализъм от западен тип в България през ХІІІ и ХІV век. Проф. Овчаров подчертава, че този въпрос няма еднозначен отговор, тъй като в цяла Европа се водят сериозни дискусии относно същността на феодализма.

"Оказва се, че класическият феодализъм такъв, какъвто го познаваме и от филмите, съществува само в една област – между Франция и Германия. Навсякъде другаде в Европа той има своите нюанси, да не говорим за Източна Европа, където византийското влияние, респективно античното влияние на Римската империя, е много силно", обясни известният археолог.

На базата на проучените писмени данни и материална култура, професорът достига до извода, че към втората половина на ХІV век в България започват да се създават предпоставки за начеването на западен тип феодализъм. Променят се крепостите, които започват да приличат на истински замъци, появяват се промени в облеклото и обичаите, дори се заражда хералдиката – вероятно трите лъва са били гербът на България по времето на цар Иван Шишман.

Нови данни за структурата на аристокрацията

Въпреки че османското нашествие прекъсва развитието на класическите аристократични фамилии, проф. Овчаров е успял да открие интересни данни за различните прослойки в аристократичната йерархия, използвайки оцелелите български, сръбски, влашки и молдовски източници.

"Освен болярите, които естествено всички познаваме и знаем за великите и малите боляри, оказва се, че в документите има данни и за други прослойки от тези аристократични класи, които стоят по-ниско в йерархията. Имаме така наречените войници, които се появяват в няколко документа – български и сръбски – но се свързват и с подобни документи и във Влахия и Молдова", разкрива историкът.

Тези "войници" не са били обикновени войници в съвременния смисъл, а по-скоро аналог на западноевропейските рицари, които са били призовавани от висшите боляри и са се включвали със своите отряди в армията. Съществува и още по-ниско ниво – "юнаците", които са представлявали нещо средно между свободните селяни и аристокрацията.

Професорът подчертава, че в края на ХІV век в България са били познати множество западноевропейски понятия като "ритери" (рицари), което показва, че е текъл процес на постепенно формиране на аристократична класа по западен модел, но този процес е прекъснат от османското нашествие.

Влашко и Молдова – културни приемници на България

Проф. Овчаров смята, че може с основание да се твърди, че Влахия е била силно културно повлияна от България и може да се разглежда като неин приемник.

"Не може хиляди документи, които са написани на хубав български език, да твърдиш, че са написани на църковнославянски, както твърдят някои румънски учени днес. Говорим за периода от края на ХІV до началото на ХVІ век, в който влашките и молдовските войводи пишат на български език", подчертава професорът.

Изследвайки влашките и молдовските грамоти от ХV и ХVІ век, историкът се опитва да моделира ситуацията, която би могла да се развие в България, ако не беше османското нашествие. Това включва стълбицата на родовата аристокрация, феодалния имунитет върху собствеността и други рицарски феодални обичаи, които са съществували във Влахия и Молдова и вероятно са били част от българската действителност в края на ХІV век.

Съдбата на българската аристокрация след османското завоевание

Относно съдбата на българската аристокрация след османското завоевание, проф. Овчаров коментира, че тя не е изчезнала изведнъж, а е имала разнообразна съдба.

"Българската аристокрация не може да изчезне с едно щракване на пръсти, все пак става въпрос за хиляди хора. Напротив, след османското нашествие тя има една доста разнообразна съдба", казва историкът.

Голяма част от аристокрацията е загинала вследствие на нашествието, друга част се е влята в османската аристокрация като т.нар. джабелю-войници (обковани в броня), които са били част от османската армия през ХV век, преди през ХVІ век османците постепенно да изхвърлят всички християни от армията си.

Трета част от аристокрацията е емигрирала от България и е влязла в редиците на т.нар. стратиоти – военни части в Западна Европа от ХV и ХVІ век, съставени от българи, гърци и сърби. Тези аристократи, напуснали Балканите по време на османското нашествие, са се превърнали в едни от най-опасните войници в християнските армии. Не е изключено в конфликтите между Османската империя и християнска Европа да са се сражавали потомци на едни и същи родове.