Археологът обясни връзката между прабългарите и иранската култура

Конфликтът в Близкия изток е хилядолетно противопоставяне, което далеч надхвърля съвременните геополитически реалности. „Нашите политици трябва да учат история, за да знаят какво ще се случи в бъдеще. Този конфликт тлее от над 2500 години“, заяви археологът Николай Овчаров, цитиран от "NOVA". В своя коментар той проследи корените на напрежението между Изтока и Запада.

Сблъсъкът на древните империи

Според историка първият мащабен сблъсък датира от пети век преди Христа, когато Ксеркс повежда поход срещу Древна Гърция в апогея на Ахеменидски Иран. Столетие по-късно Европа отвръща чрез похода на Александър Велики, който разгромява напълно Персия.

„От II до VII век следват големите битки между Римската империя и първо Партите, а после и Сасанидски Иран. Тези сражения се водят основно в Армения и Месопотамия – земи, където и днес се решават геополитически съдбини“, обясни Николай Овчаров. Той припомни, че през седми век на историческата сцена излизат арабите, които, водени от новата си вяра – исляма, бързо сломяват съпротивата както на Византия, така и на Персия.

Пътят на прабългарите

Анализът засегна и теориите за произхода на прабългарите, като акцентът бе поставен върху тяхната историческа връзка с иранския етнос. Въпреки традиционните схващания за тюркските им корени, през последните години все по-широка популярност придобива иранската хипотеза.

„Аз съм застъпник на средна теория – прабългарите идват от Централна Азия, но преминават през много ирански култури. Иран по това време не е само държавата Иран, а цяла Средна Азия – днешните Узбекистан и Казахстан“, уточни археологът.

Режимът в Техеран днес

Относно съвременната криза, Овчаров припомни, че Иран представлява шиитското направление в исляма, което се намира в дълбок разрив със сунитите. Противоречията между двете течения често са много по-жестоки дори от тези с християнството.

Той изрази сериозен скептицизъм относно възможността властта в Техеран да бъде свалена единствено чрез вътрешни протести на гражданите. „Това е репресивен режим. Все едно през 1944 г. да очакваме германците сами да се освободят от Хитлер“, категоричен бе Николай Овчаров.