Пробив в медицината: Течна биопсия ще позволява прецизно диагностициране на рак

1
Професор Марк Мидълтън работи по специален кръвен тест
Професор Марк Мидълтън работи по специален кръвен тест Снимка: кадър You Tube / Professor Mark Middleton

Професор Марк Мидълтън работи по специален кръвен тест

Пробив в медицината благодарение на развитието на новите технологии и изкуствения интелект.

Професор Марк Мидълтън, ръководител на Департамента по онкология в Университета Оксфорд, работи по специален кръвен тест или т.нар. течна биопсия, която да позволява прецизно диагностициране на рак. Той даде специално интервю за "Светът и ние" по време на фестивала на науката в Пловдив, където имаше презентация. С него разговаря Владислав Севов от БНТ.

Какво представлява мултираковият кръвен тест или т.нар. течна биопсия и как работи?

Мултираковият кръвен тест е само един от видовете течна биопсия. Работи чрез откриване на ДНК от туморни клетки, които изтичат в кръвта. Надяваме се да открива още при начални стадий рака, за да можем да го засечем по-рано. Освен това можем да използваме специални техники, за да извлечем тази ДНК от кръвта и да я секвенираме в машини, които могат да различат нормалната ДНК от туморната ДНК.

Как мултираковият кръвен тест може да промени начина, по който се лекува рак?

Мултираковият кръвен тест е само един от видовете течна биопсия. Работи чрез откриване на ДНК от туморни клетки, които изтичат в кръвта. Надяваме се да ги засича в съвсем начален стадий на болестта, за да я открием. В допълнение можем да извлечем тази ДНК от кръвта и да я сканираме в умни машини, които могат да различат нормалната ДНК от туморната.

Това може да промени лечението на рак по няколко начина. В момента провеждаме проучване в Обединеното кралство, като предлагаме този тест на здрави хора като един вид проверка на здравето. Да се види имат ли предпоставки за рак, налага ли се да отидат на допълнителни тестове. Тестът може да бъде полезен и в други случаи - когато човек отиде на лекар със симптом, който не е много специфичен - например лека болка в стомаха, загуба на тегло, малко задух. Тогава можем да използваме теста като вид скрининг, да видим трябва ли човекът да се тества за рак или симптомът не изисква конкретни действия. И накрая тестът може да ни покаже и къде в тялото се намира този рак, ако го има. И при пациенти с по-сериозни симптоми можем да го използваме, за да определим следващите изследвания, които са необходими - дали трябва да се използва например микрокамера, която да огледа вътрешностите, или е нужна компютърна томография, и коя част на тялото да се изследва.

Подходящ ли е този тест за откриване на по-трудноразпознаваеми видове рак?

Да. Ето как става - използваме интелигентни изчисления, за да определим кои видове рак търсим и следователно за какво тестът е най-чувствителен. Затова тестът е разработен точно така - да търси ракови заболявания, които в момента не можем да открием сами. Например рак на панкреаса, на жлъчката, рак на стомаха и други подобни. На нашия жаргон тестът е оптимизиран, тъй като умишлено не сме го направили да работи за рак на гърдата или на кожата. Защото медицината вече е доста напреднала в откриването на тези болести със съществуващите тестове.

Колко близо сме днес до това да вземем кръвна проба, да я подадем на компютъра и да получим резултати за всички болести, които някой има или може да има?

Трябва много да внимавате с това, защото имаше голям скандал с една компания в Калифорния, която твърдеше преди няколко години, че може да прави такива тестове!

Не мисля, че в момента сме близо до подобен анализ. Това, с което реално разполагаме, е цял нов набор от тестове, които се използват със скока в компютърните технологии и в обработката и анализа на бази данни. Това означава, че ще има все повече и повече тестове, които ще ни дават все по-добра картина за човешкото тяло като цяло. И накрая един ден, вероятно след няколко десетилетия, а не след няколко години, ще се появи и универсален тест.

Колко универсален?

Мисля, че дори и тогава няма да е истински универсален, защото всъщност няма да е само един, а ще са поредица от тестове, проведени с една и съща проба. Така че за човекът, който дава кръв, това ще е един тест, но за учените в лабораторията ще са много и различни тестове.

Къде по-конкретно извършвате тези изследвания?

Повечето дейности се провеждат в Северна Америка и Европа, тъй като са на етап клинични изпитвания и клинична оценка. Там е налице необходимата инфраструктура, за да провежда проучване в голям мащаб. Много работа се върши и в Китай, където има бурно развитие на биотехнологиите. Така че в световен мащаб има потенциал за прилагане на теста в системите за здравеопазване на държави... Там диагностиката на базата на кръвни тестове ще помогне да се преодолеят липсите в здравната инфраструктура.

Как се финансират изследванията на рака в Оксфордския университет? Как ви се отрази Брекзит, а по-късно и ковид пандемията?

Получаваме финансиране от много различни източници. Има щедри филантропи. Състезаваме се и успешно печелим безвъзмездни средства от държавата, от индустрията, от партньори и благотворителни организации, а също така участваме в търговски изследвания с индустрията. Така че работим с всеки и с всички, при условие, че идеите са добри и има етична основа за съвместна работа. Що се отнася до Брекзит, той наистина ни създаде проблеми. Бяхме изключени от програмата "Хоризонт", защото Великобритания излезе от ЕС. Но за щастие това ще се променя от началото на следващата година и отново ще можем да участваме. Загубихме много колеги от ЕС, които се отказаха да работят в Обединеното кралство. Част от причината беше Брекзит, но несъмнено и ковид пандемията, защото тя ни накара да мислим повече за домовете и семействата си. Пандемията имаше неочаквано отражение върху изследванията на рака в Оксфорд. Наложи се да закрием някои проекти, но в моята изследователска сграда се помещава и Институтът Дженър, където беше създадена оксфордската ваксина срещу ковид на "Астра Зенека".

Имаше две последици от пандемията, които наистина помогнаха на изследванията на рака. Едното е цифровизацията на научните изследвания, така че много бързо да се научим да работим от разстояние, като използваме компютри и технологии, вместо да сме лице в лице с пациенти, сътрудници и т.н. И второто нещо е огромният бум в технологиите за ваксините. И това, което виждаме, е, че мРНК ваксината, платформите за векторни ваксини и за тези, които използваме срещу ковид - вече разработваме такъв тип ваксини срещу рак и някои показват доста обещаващи ранни данни.

Какъв е обичайният Ви подход за представяне на Вашите изследвания по време на такъв тип презентация?

Очевидно е, че повечето изследвания се публикуват в научни списания, защото това е записът на изследването и така нашите колеги могат да го разгледат и да го допълнят с течение на времето. Но също така е много важно да информираме обществото за нашата работа и да имаме неговата подкрепа. За това участваме на форуми като Фестивала на науката и говорим с хората. Това им помага да разберат защо тяхната местна болница или техният университет има нужда от доброволци или дарители за изследванията. Надяваме се, че това ще ускори и подобри работата ни в полза на пациентите.

Може би е необходимо да се популяризира?

Мисля, че е много важно, особено ако говорим за големи промени, които могат да повлияят на начина, по който се грижим за хората с рак. Трябва да разговаряме с обществеността и да обясняваме защо смятаме, че може да настъпи промяна, и да търсим тяхното одобрение и съгласие за тази промяна.

Ако сте болен от онкологично заболяване и Вашият лекар изведнъж Ви каже: „Няма да ти правим компютърна томография, а само кръвни изследвания“, може и много да се уплашиш, ако обяснението е неадекватно. Пациентът трябва да има принос, да участва. Трябва да му обясним какво правим, да му кажем, че може би ще се получи, а може би не. И да го помолим да ни съдейства, за да разберем дали си заслужава да продължим да работим по изследването.

Като учен какви според Вас са най-важните проблеми, пред които е изправен светът днес? За какво се тревожите и на какво се надявате?

Като учен в областта на онкологията се притеснявам, че според всичките ни прогнози през следващите 20 - 30 години ще има много повече ракови заболявания в сравнение с тези, с които се борим в момента. И въпросът е дали ще сме в състояние да се справим. Какво да предприемем, за да се опитаме да предотвратим тази тенденция? В цяла Европа до 2070 г. очакваме да се удвои броят на хората с онкологични заболявания. Какво да направим? Можем ли да водим по-здравословен живот? Можем ли да спрем развитието на раковите заболявания? Можем ли да започнем да ги лекуваме в ранен стадий, така че да не се налага да полагаме два пъти повече труд, отколкото сега? Ето, това ме тревожи!

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Детето каза, че за понеделник трябва да занесе в училище 15 коркови тапи. Трудно е, но ще се справя!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари