Родителите трябва да наложат правила за използването на технологии от най-ранна възраст

В ерата на цифровите технологии децата прекарват все повече време пред екраните на смартфони, таблети и компютри. Макар че дигиталните устройства предоставят достъп до необятно количество информация, нарастващ брой експерти предупреждават, че прекомерната употреба може да има сериозни последици върху развитието на мозъка при децата.

Още през 2007 година специалисти от различни научни области започват да сигнализират за тревожни симптоми сред подрастващите – разстройство на вниманието, затруднена концентрация, влошена памет, понижен самоконтрол и дори симптоми, наподобяващи ранна деменция. Тези промени се наблюдават в резултат на твърде интензивната експозиция на деца към дигитално съдържание.

„Нищо не може да замени опита, който децата натрупват чрез свободно изследване на реалния свят“, заявява британският професор по психология Таня Бирон. Тя подчертава, че развитието на мозъка зависи от външни стимули – докосване, движение, общуване – неща, които дигиталната среда не предлага в същата степен.

Изследвания сочат, че средният седемгодишен в Европа вече е прекарал еквивалента на една година (по 24 часа в денонощие) в интернет, а при 18-годишните този срок достига над четири години. Това води до т.нар. „дигитална деменция“ – състояние, при което някои когнитивни функции намаляват поради липсата на реални преживявания и предизвикателства.

Още по-тревожна е промяната в ежедневния начин на живот на децата. От 1970 година досега радиусът на свободна активност на малките около дома им е намалял с над 90%. Днес, вместо да играят навън, да общуват с приятели или да експериментират с физическия свят, мнозина от тях предпочитат да прекарват часове в дигитална среда.

Невроложката Сюзън Грийнфийлд посочва, че новата дигитална реалност ограничава сетивния опит – липсват реални миризми, текстури, движения и емоционални преживявания. „Мозъкът се нуждае от такива стимули, за да се развива. В противен случай настъпва инфантилизация и загуба на способността за фокусиране“, коментира тя.

Засегнати са и навиците за сън. Много деца прекарват късните часове в интернет или в игри, което нарушава съня и води до умора, раздразнителност и понижена способност за учене. Прекъснатият сън влияе негативно на паметта и вниманието – ключови фактори за образователния и социалния напредък на младото поколение.

Експертите предупреждават, че без балансирана дигитална хигиена децата могат да загубят не само важни социални и когнитивни умения, но и способността си да се справят с реалния свят. Пример за отговорно поведение дават самите създатели на водещи дигитални платформи. Стив Джобс, съосновател на Apple, например, не е позволявал на децата си да използват джаджи вечер и през уикендите. Крис Андерсън, главен редактор на американското списание Wired, също е наложил строги ограничения – никакви екрани в спалнята.

Ограничаването на времето пред екрана и активното включване в игри на открито, спорт и реално общуване с връстници могат да бъдат ефективна мярка срещу риска от когнитивни увреждания.

Специалистите призовават родителите да помислят какво бъдеще ще имат децата им, ако продължат да прекарват по половин ден в дигитална изолация. Отговорността за баланса между реалността и виртуалното пространство е в ръцете на възрастните днес.