Научно проучване обяснява как огромните нелетящи птици са се разпространили по целия свят

Как щраусът прекоси океана? Този въпрос, който може да звучи като начало на шега, дълго време озадачаваше учените. Ново проучване, публикувано в престижното списание Biology Letters на Кралското общество, най-накрая предложи убедителен отговор – най-старите известни предци на семейството на нелетящите птици всъщност са били способни да летят.

Учените от години се чудеха как семейството птици, което включва северноафриканските щрауси, австралийските емута и казуари, новозеландските кивита и южноамериканските нандута, се е разпространило по различните континенти, при положение че нито една от тях не може да лети.

"Еволюционното разделение между видовете палеогнати е настъпило много след разделянето на континентите," заяви водещият автор на изследването Клара Уидриг от Смитсоновия национален музей по естествена история.

Единственият жив представител на това семейство птици (палеогнати), способен да лети, е тинаму в Централна и Южна Америка. Но дори и тези плашливи птици могат да летят само на къси разстояния, когато трябва да избягат от опасност или да преодолеят препятствия.

Ключов фосил запазил формата си

Решаващ за изследването се оказа фосилът на птицата Lithornis promiscuus, открит в американския щат Уайоминг и съхраняван в колекцията на Смитсоновия музей. Той принадлежи към най-старата известна група палеогнати – литорнитидите, живели през палеогенския период преди 66-23 милиона години.

"Тъй като костите на птиците са крехки, те често се раздробяват по време на процеса на фосилизация, но при тази не са се. От решаващо значение за това проучване е, че тя е запазила оригиналната си форма," обясни Уидриг.

Това позволило на изследователите да сканират гръдната кост на животното, където са били прикрепени мускулите, позволяващи полет. Те установили, че Lithornis promiscuus е бил способен да лети – или чрез непрекъснато махане с криле, или чрез редуване на махане и плъзгане.

Защо птиците са загубили способността си да летят?

Откритието повдигна нов въпрос – защо тези птици са се отказали от полета?

"Птиците са склонни да еволюират в неспособни да летят, когато са изпълнени две важни условия: те трябва да могат да си набавят цялата храна на земята и да няма хищници, които да ги заплашват," обясни Уидриг.

Според учените, предците на палеогнатите вероятно са започнали да еволюират към неспособност за полет след измирането на динозаврите преди около 65 милиона години.

"С изчезването на всички големи хищници, птиците, които се хранят на земята, са били свободни да станат неспособни за полет, което им е спестило много енергия," посочи тя.

Малките бозайници, оцелели след масовото измиране, са имали нужда от време, за да еволюират в опасни хищници. Това е дало на нелетящите птици шанс да се адаптират, превръщайки се в бързи бегачи като ему, щраус и нанду, или да станат сами заплашителни, като случая с казуара.

Други скорошни изследвания разкриха, че литорнидите може да са имали костен орган на върха на човките си, който ги е правел отлични в търсенето на насекоми – умение, което им е позволило да процъфтяват и без нуждата от полет.