Изложбата акцентира върху романтичния жест на първомартенските картички

Обновена витрина с мартеници посреща посетителите във фоайето на Регионалния исторически музей в Русе. Тази година уредниците от отдел „Етнография“ са поставили специален акцент върху темата за първомартенските картички като романтичен жест за първи март.

Експозицията проследява пътя на традицията от фолклорните корени до съвременните градски форми на общуване.

От семеен ритуал към социален жест

В българската фолклорна традиция от ХІХ век мартениците не са се разменяли или подарявали. Според етнографите те са били приготвяни от най-възрастната жена в дома. Тя е връзвала усукана червено-бяла вълнена нишка на най-уязвимите членове на семейството – децата, младите момичета и невестите.

С навлизането на модерността празничните практики започват да се променят и урбанизират. Мартеницата променя своите функции, материали и форма. В началото на ХХ век се появява практиката за размяна на мартеници между роднини, приятели и колеги.

Възходът на първомартенските картички

Нова форма на празничен поздрав става изпращането на благопожелания чрез пощенски илюстровани картички с прикрепена към тях мартеница. Тази практика става масова след 60-те години на миналия век.

"Тази година наблегнахме на картичките като символ на романтика и внимание в празничната комуникация", споделиха от музея. Макар в наши дни размяната на поздрави да се случва предимно в дигиталното пространство, музеят напомня за физическия носител на традицията, който съхранява духа на празника Баба Марта.