Жена, която се грижи за болното си дете остана без дом заради пожар.

Тя и дъщеря й живеят в една стая с възрастна баба, за да могат да се справят през зимата.

Със спестените си пари и помощ от цялото село майката е успяла да покрие унищожения покрив на дома си, но се надява да успее да сложи прозорци, за да се върне в него.

Стара кирпичена постройка приютява три поколения от жените Мехмедалиеви. Севджан, нейната майка и дъщеря й.

"Заради малката, няма как – само за нея създавам условия за живот", казва Севджан Мехмедалиева, цитирана от БГНЕС.

Севджан Мехмедалиева е личен асистент на своята дъщеря Хюлия, която страда от психично разстройство и мускулна атрофия. Поредният удар за тях идва през средата на ноември, когато в дома им в село Браничево избухва пожар.

"Огънят падаше ей от тука, таванът беше с фазер, оттук падаше огънят, пламъци... Грабнах детето на гръб и на инвалидната количка и на улицата", разказва Севджан.

Огънят обхваща бързо старата сграда заедно с покъщнината. Там е и шевната машина на Севджан, с която тя успява да припечелва допълнително.

"Сега сме на 8 часа – 460, пак е нещо. Тъкмо щях да започна да живея добре, колкото и да е", допълва Севджан.

С пари от роднини и помощта на хора от селото и кметството Севджан успяла да закърпи покрива на къщата. Но средствата свършили дотам. Сега успява да изкара месеца с вересии в местния магазин. И не престава да си мечтае за своя дом.

Дано поне прозорци да имаме, викам – лека полека, ще започна.

В двора си Севджан има градина. Ползва я както за зимнина, така и за терапия за дъщеря си Хюлия.

"Трябва да успея, за да мога да се грижа за нея. Аз съм уморена, много уморена – безсънни нощи, сама за нея се грижа", казва Севджан. А надеждата за завръщането си поне засега Севджан вижда в помощта от добри хора.