Несломима може да бъде силата на човешкия дух. Доказва го Севджан от шуменското село Браничево. Късметът не е на нейна страна и животът й не е лесен.

Останала без дом заради пожар, тя се грижи за болната си дъщеря, докато живеят заедно с нейната майка в една стая. Среща обаче разбиране и помощ от свои приятели и съседи в селото.

Севджан се прибира в родното си село от Шумен, след като се разделила със съпруга си. Купува къща с голям двор, който много харесва на дъщеря й Хюлия. Момичето страда от психическо заболяване и мускулна атрофия. 

Днес обаче живее в стара кирпичена постройка заедно с бабата. 

"Те си спят на леглата, аз си правя един дюшек, спя на земята", обяснява Севджан пред DarikNews.bg. Отопляват се с печка, на която сгряват и водата за банята.

Завръщането в родната къща на Севджан идва, след като губи покрива над главата си в пожар през ноември.

Тръгнал от детската стая, където за щастие нямало никого през нощта. Взех Хюлия на гръб и излязохме, спомня си Севджан.

Изгорели мебелите, както и спестените пари за дърва. В стаята била и шевната машина, с която жената си помагала. 

Тя е личен асистент на дъщеря си. Бяхме на 4 часа, после минахме на 8 часа и точно си мислех, че ще успеем да се справяме, когато стана пожара, обяснява Севджан. 

С малкото си средства Севджан започнала да възстановява опожарената къщата.

"Покривът успяхме с двама майстори да покрием с керемиди втора ръка. Аз имах, малко от общината дадоха, оттам 300 лева, от социални 300-400. Помагаха и хората от село. Някои даже по един лев са давали, някои по 5, по 10 лева", разказва Севджан.

Тя е много благодарна и на собственика на местния магазин, който й дава на вересия, а когато получи заплата - тя се разплаща. 

Като подарък за нова година семейството очаква мебели от варненска фирма.

"Обадиха се – ще дойдат за едни шкафчета, да наредим една стая, все някак ще успея", смята тя. 

Севджан се надява да успее да ремонтира дома си, за да могат да се върнат в него с дъщеря си Хюлия.

Въпреки трудностите обаче, Севджан е усмихната. 

"Аз цял живот съм с лош късмет. Усмихната съм, това е волята ми, това е силата ми - да помагам и да защитавам себе си и да съм много открита навсякъде. Трябва да успея, за да мога да се грижа за Хюлия", казва тя.

Това, което ги дели от завръщането в дома им, според Севджан са единствено унищожените прозорци. Затова и търси начин да успее да затвори дупките в стените на своя дом и живот.