Студенти от Полша ще участват в археологическите разкопки на римската крепост Сексагинта Приста в Русе.

Младежите пристигат на 25 август и ще проучват новооткритата преди две години югоизточна стена на кастела Сексагинта Приста, която е най-високата запазена римска крепостна стена по Дунав. Нова отсечка от нея бе открита при теренните археологическите проучвания миналото лято. На няколко места в зида специалистите се натъкнаха на изкопи, използвани за прокарване на водопроводни тръби. Разкритият участък от крепостната стена се свързва с една от кулите с U-образна форма, маркирана от екипа археолози още през 2015 г.. Намерени са също 10 ями от съвременността и от тракийско време. В проучвания участък са открити монети от различни периоди – римски (III век), късноантични (IV-V век), късноосмански и румънски (XVI-XIX век).

Сред намерените находки има фибули, стъклени мъниста, гривни част от капител, амфорен печат. При разкопките има установени също и две пещи – едната използвана в домакинството, а другата за изпичане на керамични съдове.

Младите археолози предстои да почистват и по-стари разкопки от периода от 2005 до 2010 г. С полското участие за втора година в Русе се цели поставяне начало на трайно сътрудничеството на експертите от крайдунавския град с университета във Врацлав. Ползва се опитът от работата на английски студенти вече 12-13 г. на разкопките на средновековната крепост Червен край Русе. Там археологическото лято стартира в началото на юли, като в рамките на един месец се проучва напълно нова крепостна зона. Вниманието на специалистите е насочено към западната част на средновековния град, където е разположена втора крепостна стена. Ръководител на проучването е археологът Стоян Йорданов. Както и минали години, участват студенти от различни университети в Обединеното кралство по програма „Erasmus+". В археологическите разкопки този сезон вземат участие и колеги специалисти от Русе, Сливен, Клисура и Павликени.

Още в първите дни на проучването става ясно, че разкопаваната структурата е основа на църква – 16-ият храм на територията на митрополитския център от времето на Второто българско царство, като досега бяха проучени 2 митрополитски и 13 енорийски църкви. Тя е разположена от едната страна на крепостната порта, с ширина от 6 метра и вероятна дължина – 13 метра. Размерите и начинът на градеж я отвеждат сред най-представителните храмове на територията на средновековния град. От северната страна на църковната постройка, както и в нейната вътрешност се разкриват четири гробни камери. Специалистите са се натъкнали на множество фрагменти от стенописи в разнообразни цветови нюанси, които някога са украсявали стените на постройката. Вероятната датировка за храма е ХІV век, твърдят историците.

"В издадения през 1914 г. "Опис на старините по течението на река Русенски Лом" Карел Шкорпил, който първи дошъл сред останките на средновековния град и направил хубава карта на крепостта, е посочил, че на това място има някакво голямо кулообразно съоръжение. Още в първите дни от нашата работа открихме, че това е църква", обяснява ръководителят на разкопките Стоян Йорданов. От средновековната църква досега са разкрити входът, притворът и част основната част на храма, където са се извършвали богослуженията. При северната стена на постройката е открита гробна яма, а вътре - още три. Предполага се, че на това място са били погребани свещеници или ктитори, каквато традиция е имало през Средновековието. Изключително любопитни са и стенописите с различни графични изображения, запазени доста добре на отделни места в най-ниската част от храма.

Средновековният град Червен е един от най-големите военно-административни, стопански и църковно културни центрове на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.). Когато достига своя връх в развитието си, територията му включва вътрешен град, разположен върху високо скално плато в извивка на р. Русенски Лом и външен град, заемащ неговото подножие.

Изцяло запазена е триетажната бойна кула на западната стена на градската цитадела. Градът израства като голямо търговско-занаятчийско средище, с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. След 1235 г. той става седалище на Червенската митрополия. В околността му възникват много скални манастири.

Червен е археологически обект със значим принос в изучаването на средновековната българска култура. Началото на археологическото проучване е поставено през 1910/1911 г., а от 1961 г. насам разкопки се провеждат всяка година. Разкрити са замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, църкви, обществено-административни сгради, много жилища и значими археологически находки. Всяка година проучванията добавят нови детайли към облика му и разкриват изключителна му роля в живота на Второто българско царство на средновековния град. Преди четири години бе проучено поредното доказателство, че в региона е имало значим занаятчийски център. Намерените находки показаха, че разкопаната голяма сграда е работилница за производство на накити, с което се потвърждават запазените в местния фолклор сведения, че там някога е имало и златари.

Червен е Национален археологически резерват от 1965 г. Намира се до едноименното село на 35 км южно от Русе. Живописната природа и археологическите находки пленяват туристи от страната и чужбина.