Безценният исторически документ се съхранява в Плевен

Официално и изключително точно копие на Санстефанския мирен договор се съхранява в подземията на Панорама „Плевенска епопея”. Безценният исторически документ е притежание на Военно-историческия музей в града от 2019 година, като бе изваден от архива специално за националния празник.

Дарение от княжеска фамилия

Дарител на документа е княз Никита Лобанов-Ростовски, който е пряк наследник на най-старата руска княжеска фамилия.

„Този безценен документ ни е подарен за 3 март от княз Никита Ростовски. Той е наследник на княжеската фамилия, чието начало идва от княз Рюрик. Неговият роднина Алексей Ростовски е участвал в подписването на Константинополския договор през 1879 година, който урежда мирните отношения между Руската и Турската империя окончателно. Копието е направено по негово искане специално за Регионален военно-исторически музей. Поиска само да го пазим“, заяви Даниела Дерешка, ръководител на отдел „Научноекспозиционни фондове и научен архив” към музея, цитирана от bTV.

Границите на нова България

Договорът е изписан на френски език, който е бил официалният дипломатически език за епохата. Под историческия акт стоят подписите на по двама високопоставени представители от руска и турска страна.

„Имаме 27 страници от този договор. На последната страница се виждат подписите на граф Игнатиев, Нелидов, Сафет Паша, който е бил външен министър на Турция, и Садулах бей, посланик в Германия. Чрез този договор се обособява българската държава, 170 хиляди квадратни километра, също се дава независимост на Сърбия, Черна гора и Румъния“, допълни Даниела Дерешка.

Въпреки мащабите си, споразумението не гарантира пълна независимост на страната ни, а предвижда тя да бъде трибутарно (васално) княжество. Територията ѝ обаче трябвало да опира на две морета и почти изцяло да покрие етническите български граници, надхвърляйки значително днешните ѝ размери.

Предварителен характер на споразумението

„По името на договора си личи, че той не е окончателен, тъй като това е прелиминарен договор, което означава предварителен. Също така България има право да избира свой княз, като трябва да бъде одобрен от Високата порта. Според този договор България трябва да плаща ежегоден данък на Турция, а руската войска остава в страната ни, докато тя изгради собствена милиция“, обясниха още от ръководството на музея.

Историческата действителност обаче се променя драстично година по-късно, когато клаузите на Санстефанския договор са жестоко ревизирани в ущърб на България от Берлинския конгрес. Въпреки това, идеалът за национално обединение на изконните български земи остава жив десетилетия след Освобождението.