Празникът ни връща към ранните гонения на християните в нашите земи

На 13 май Българската православна църква отбелязва паметта на Света мъченица Гликерия девица (Тракийска), нейния надзирател свети мъченик Лаодикий и свети Георги Изповедник. Празникът ни връща във II век, разкривайки забележителната история за духовния подвиг, разтърсил древните земи на историческа Тракия по време на жестоките гонения срещу ранните християни.

Благородничката, която срина идола на Юпитер

Света Гликерия произхожда от знатно семейство. Нейният баща Макарий бил високопоставен римски градоначалник, но след смъртта на родителите си, девицата избрала да се отрече от светското богатство. Тя приела християнството и посветила живота си на пост и молитва.

Повратият момент в нейното житие настъпва по време на управлението на император Антонин Пий (138-161 г.), когато започват масови преследвания на изповядващите новата вяра. В древния тракийски град Траянопол местният управител Савин организирал мащабно езическо жертвоприношение в храма на Юпитер. Според каноничните текстове, Гликерия не само отказала да се поклони на божеството, но с пламенната си молитва предизвикала сриването на мраморния идол пред очите на събралата се тълпа.

Чудото в тъмницата и вярата на Лаодикий

Заради дързостта си, благородничката била подложена на жестоки мъчения и хвърлена в тъмница. Именно там се разиграва едно от най-впечатляващите събития в нейната история, което води до честването на втори светец на днешната дата – тъмничарят Лаодикий.

Според църковното предание, докато Гликерия била окована, в килията слязъл ангел, който по чудотворен начин изцелил раните ѝ и я освободил от веригите. Когато надзирателят Лаодикий влязъл и видял падналите окови, той помислил, че затворничката е избягала, и в отчаянието си извадил меч, за да отнеме собствения си живот, страхувайки се от наказанието на властта. Гликерия го спряла, а поразеният от чудото тъмничар веднага приел християнската вяра. Заради своето просветление, свети Лаодикий също бил осъден и посечен с меч.

Лъвицата и благоуханното миро

Последното изпитание пред тракийската мъченица било на арената, където управителят Савин заповядал да я хвърлят на дивите зверове. Житието разказва, че пуснатата срещу нея лъвица не я разкъсала, а само кротко се приближила и захапала крака ѝ. В този момент Света Гликерия отправила последната си молитва към Бог да прибере душата ѝ, след което издъхнала тихо, без видима физическа травма от животното.

Местните християни прибрали тялото на девицата и го погребали с огромни почести. Историческите анали сочат, че по-късно мощите на Света Гликерия Тракийска станали източник на благоуханно и целебно миро, заради което тя остава една от най-почитаните раннохристиянски светици по нашите географски ширини.