Екологичната криза блокира ключови пристанища в региона

Най-голямото езеро в света губи водния си обем с изключително тревожна скорост, като прогнозите очертават потенциален спад на нивото с до 21 метра до края на века. За предстоящия екологичен и икономически колапс в региона съобщават от германската медия Deutsche Welle, позовавайки се на актуални научни изследвания и предупреждения от експерти.

Климатични промени и човешка намеса

Каспийско море, което граничи с Иран, Русия, Азербайджан, Туркменистан и Казахстан, е силно зависимо от вливащите се в него реки. Около 80% от водата в басейна идва от север чрез река Волга. През последните десетилетия изграждането на язовири и огромни напоителни системи на територията на Русия драстично ограничи сладководния приток.

Успоредно с това глобалното затопляне нанася своя удар. Високите температури, породени от емисиите при изгаряне на изкопаеми горива, водят до екстремно изпарение от водната повърхност, което значително надвишава вливащите се обеми. Официалните данни на "Казхидромет" показват, че средното ниво в североизточната част вече е достигнало минус 29,35 метра през 2025 година, а най-песимистичните сценарии предвиждат спад до минус 34 метра към 2050 година.

Паралелът с пресъхналото Аралско море

Учените изразяват сериозни опасения, че Каспийско море може да повтори трагичната съдба на разположеното между Казахстан и Узбекистан Аралско море. Тъй като северният басейн на Каспийско море е изключително плитък – със средна дълбочина от едва около 5 метра – продължаващото отдръпване на водата обрича тези територии на пълно пресъхване. Подобен процес води до унищожаване на местните екосистеми, включително популациите на есетра и тюлени, и създава риск от токсични прахови бури.

Саймън Гудман от Лийдския университет: "За да си представим мащаба, спад от 18 метра е повече от височината на шестетажна сграда. Такъв спад би имал значителни последствия както за екосистемите, така и за човешкото здраве, благосъстоянието и икономическата активност."

Ефектът от кризата се усеща най-силно от местното население. Жителката на иранския град Рудсар Мариам споделя своите наблюдения от променената брегова линия: "Навлизам все по-навътре във водата, но тя стига само до коленете ми. За човек, който е израснал край водата, това е стряскащо."

Тежък геополитически и икономически удар

Отдръпването на водата прекроява географията и икономиката на целия регион. В определени части на Казахстан бреговата линия вече се е изместила с 30 до 35 километра навътре в сушата. Това превръща логистиката в истинско предизвикателство, особено за стратегическия морски коридор между Русия и Иран.

Плитките води налагат огромни ограничения пред корабоплаването, тъй като големите товарни съдове не могат да оперират с пълен капацитет. За да останат пристанищата достъпни и търговските маршрути отворени, държавите са принудени да инвестират в спешни и изключително скъпи дейности по драгиране на дъното.