Само преди дни от Здравното министерство възродиха идеята за данък „захар” – т.е. с допълнителни такси да се облагат безалкохолните напитки.

Рецептурите за производство на хляб, месни и млечни продукти пък да се променят така, че да съдържат по-малко сол. А трансмазнините в преработените храни като чипс, имитиращи продукти и бисквити, например, поетапно да бъдат премахнати, предаде Нова Телевизия.

Първата крачка е самите производители да намалят вредните съставки от продуктите, които произвеждат. Ако това не се случи, ще бъдат въведени лимити на съдържание на сол, захар и вредни мазнини в храните и напитките, които стигат до трапезата ни. Крайната цел – да ядем по-качествена храна, а от там и по-здравословно. 

Мерките идват заради стряскащата статистика, че над 70% от българите не спортуват активно. За сметка на това консумацията на сол, мазнини и свободни захари е изключително висока. Само за пример – всеки от нас средно на ден приема 7-8 грама сол при норма от 5 грама на ден. Данните са категорични - 20 на 100 души се спасяват от инфаркт при намален прием на сол. Всичко това води и до свръхтегло и затлъстяване както в детска, така и в зряла възраст. Затлъстяване има при всяко пето дете.

Да очакваме ли поскъпване на основни храни и напитки и може ли с данък да се свалят килограми – позициите „за” и „против”.

По-полезни храни на трапезата, по-здрави българи. Водени от простата логика от Здравното министерство започнаха нова битка с вредните храни. В менюто ни влизали сол, захар и мазнини – далеч над нормите. И резултатите не закъсняват. Усещат го и експертите, и потребителите. Именно затова държавата готви данък „захар” за всички безалкохолни напитки. Идеята за данък върху вредните храни се роди през 2015 г., когато Здравното министерство обмисляше да облага допълнително - от хляба до всичко сладко с повече захар. Но до нови такси така и не се стигна.

„Никой не може чрез данъци да управлява поведението на хората. Колкото се увеличават акцизите на алкохолните напитки и на цигарите – това не повлия на потреблението”, смята Красен Станчев от Института за пазарна икономика.

Така хем не ставаме по-здрави, хем бизнесът губи, пресмятат експертите. А бизнесът очаква по-малки обороти, а след това и съкращения. Равносметката – данъкът в крайна сметка ще удари по джоба на потребителите.

При първия вариант на данъка преди две години сметките показаха, че вредните храни ще се облагат с между 3 и 78%. Така например пакет бисквити от 150 грама би поскъпна с 97 стотинки, ако съдържа повече сол и захар от разрешеното. Литър газирана напитка би се оскъпила с 43 стотинки – средно с 1/3 отгоре. Най-шоково ще е поскъпването при маргарина – повече от 50%.

Сега сметките започват отначало, а на ход е държавата. Въпреки по-високите цени, крайната цел нямало да се изпълни, смятат икономисти, а точно обратното.

От безалкохолния бранш отчитат производство на все повече полезни продукти. За 10 години напитките с добавени захари на пазара били намалели три пъти. Ако държавата не успее да убеди производителите на хлебни, месни и млечни продукти да променят рецептурите им, следва план Б – със стандарт от държавата. Именно продукти с трансмазнини създавали най-сериозни рискове за здравето ни. Съдържат се в чипса, вафлите, бисквитите, мазнините за приготвяне на бързи храни в заведенията, както и при имитиращите продукти.

А какви са скритите ефекти от свръхконсумацията на сол, захар и трансмазнини.

„250-милилитрова бутилка безалкохолно се равнява на четири шопски салати в заведение като калоричност. Това може да доведе до затлъстяване. Трябва да поемаме храни с голям обем, но с малко калории. Случва се обратното – всички лавки са заринати с малки на обем храни, но с много калории. Оттам идва и затлъстяването при всички деца”, обясни диетологът Огнян Симеонов.

Той е на мнение, че увеличаването на този данък по никакъв начин няма да спре консумацията. Призова родителите да приготвят на децата си закуски вкъщи. По този начин лавките няма да имат оборот. А именно там са най-вредните храни.

„Солта не е толкова вредна, тъй като пием много вода след това и тя отмива солта”, поясни диетологът.

Предстои да разберем колко точно ще ни струва данък "захар".