Спекулата след приемането на еврото удря най-бедните българи

Драстичната разлика между възрастните хора, които са принудени да оцеляват с 347 евро на месец, и народните представители с месечни доходи над 6000 евро предизвиква все по-остро социално напрежение в страната, посочват в свой анализ от вестник „Дума“.

Две Българии се срещат на касата

Официалните статистически данни за успокояване на инфлацията се разминават драстично с реалността в хранителните магазини. Според анализаторите на изданието съществува сериозна пропаст между цифрите в институционалните таблици и цените на рафта. „Влизаш в магазина с 50 евро, излизаш с две торбички и се чудиш дали между доматите и сиренето случайно не си купил и магазина“, отбелязват от вестника.

Особено болезнена остава темата за спекулата след приемането на единната европейска валута. На теория чистото превалутиране трябваше да запази покупателната способност. Практиката обаче показва друго – стока, която преди въвеждането на еврото се е равнявала на 5 евро, днес масово се продава за 10 евро. За обикновения потребител това не е просто статистическо колебание, а практическо удвояване на цената, което изпразва семейния бюджет.

Увеличението на транспортните разходи също се пренася директно върху крайния потребител. Поскъпването на горивата с няколко цента се натрупва по цялата верига на доставки – от земеделеца и производителя до куриера и кварталния магазин, за да бъде платено в крайна сметка на касата от гражданите.

Оцеляване на ръба на мизерията

Минималната пенсия в България в момента е 347 евро. С тези средства един възрастен човек трябва да покрие разходите си за храна, лекарства, електричество, вода и отопление. Дори средната пенсия от 560 евро е крайно недостатъчна за нормален живот, което принуждава хиляди възрастни хора да броят монетите си, да търсят стоки с изтичащ срок на годност и да отлагат закупуването на жизненоважни медикаменти.

Става въпрос за хора с над 35-40 години трудов стаж. „Ставали са в 5 сутринта, бачкали са по заводи, предприятия, строежи, болници, училища... плащали са осигуровки и данъци цял живот. И накрая държавата им казва: Благодарим за положения труд. Ето ти 347 евро и се оправяй“, възмущават се авторите на анализа.

Парламентарен лукс и добавки

На този фон картината в Народното събрание е коренно различна. Основната депутатска заплата стартира от 4236 евро, но това е само базовата сума. Върху нея се начисляват сериозни процентни добавки за участие и ръководство на различни комисии.

Членството в постоянна комисия носи допълнителни 15 процента, а ръководенето ѝ добавя 35 процента към възнаграждението. Заместник-председателите на парламента получават 45 процента отгоре, а председателят – 55 процента. Така базовите 4236 евро лесно нарастват до 5700 евро за председател на комисия и могат да надхвърлят 6600 евро за ръководството на институцията, без да се броят добавките за трудов стаж.

От изданието поставят резонния въпрос защо държавата оценява десетилетния тежък труд на обикновения работник на 347 евро, докато за политиците е изчислила, че достоен живот изисква хиляди евро. Според анализа, проблемът не е във високото заплащане на депутатите, а във фрапиращата несправедливост спрямо хората, изградили държавата, които днес са оставени да живеят под прага на бедността.