Минималната заплата расте, но жизненият стандарт остава нисък

Хранителните стоки в България са поскъпнали с 54 процента между август 2021 и август 2026 година, което отрежда на страната ни второ място по този показател в Европейския съюз, съобщават от БГНЕС. Въпреки сериозния ценови шок, данните показват, че покупателната способност на хората на минимална работна заплата е нараснала с над 20 процента за същия петгодишен период. Това означава, че днес с едно минимално възнаграждение българите могат да закупят по-голямо количество храна спрямо ситуацията преди инфлационната криза.

България на европейската карта

Средното поскъпване на храните и безалкохолните напитки в Европейския съюз е 34 процента. Единствената държава, която изпреварва България по ръст на цените, е Унгария с 57 процента. За сравнение, в съседна Румъния скокът е 53 процента, докато в най-големите западни икономики инфлацията при храните е значително по-умерена – 25 процента във Франция, 30 процента в Италия и 34 процента в Германия.

Балкански контрасти и покупателна способност

На Балканите се наблюдават интересни икономически процеси. В Сърбия и Черна гора количеството храна, което може да се купи с една минимална заплата, е нараснало с впечатляващите 37 процента спрямо 2021 година, благодарение на двойното увеличение на минималните доходи в двете страни.

В същото време Турция е категоричен пример за подвеждаща статистика – въпреки че номиналната минимална заплата там е скочила с 823 процента, а храните със 752 процента, реалното увеличение на покупателната способност е едва 8 процента.

В богатите западни държави темповете също са различни. В Германия покупателната способност на минималната заплата спрямо храните е нараснала с 9 процента, в Ирландия с 10 процента, а в Гърция със 7 процента. Франция и Испания са сред малкото страни, където минималната заплата е загубила реални позиции спрямо хранителните продукти, съответно с 4 и 5 процента.

Скритото обедняване

Икономистите предупреждават, че по-високата покупателна способност спрямо храните не означава автоматично по-висок жизнен стандарт. Този показател отчита единствено брутната заплата съотнесена към цените в супермаркетите, без да включва нарастващите разходи за данъци, наем, електричество и транспорт.

Основният проблем за България остава ниската стартова база. Когато доходите по принцип са най-ниските в Европейския съюз, дори двуцифрено процентно увеличение на покупателната способност не може да компенсира натрупания ценови шок. Голяма част от семейния бюджет на най-бедните домакинства продължава да отива за покриване на основни жизнени нужди, което ги оставя уязвими въпреки статистическия ръст на номиналните им доходи.