Опозицията предупреди за опасност от дългова спирала

Народното събрание одобри на първо четене промените в Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 година, които позволяват увеличаване на тавана за поемане на нов държавен дълг до 3,8 милиарда евро. Гласуваната мярка има за цел да осигури средства за покриване на бюджетния дефицит и за плащания по договори от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

По предложение на председателя на бюджетната комисия Константин Проданов срокът за предложения между първо и второ четене бе намален на пет дни.

Мотивите на финансовото министерство

При представянето на законопроекта финансовият министър Гълъб Донев подчерта, че процедурата е стандартна при забавяне на редовния държавен бюджет. Той уточни, че новата разпоредба за увеличаване на дълговия таван гарантира безпроблемното изплащане на социалните плащания в условията на т.нар. удължителен бюджет.

По данни на министерството през първите осем месеца на 2026 година държавата трябва да финансира плащания по ПВУ в размер на около 4,4 милиарда евро, за да се постигне пълно усвояване на безвъзмездните средства. Основната концентрация на тези разходи се очаква в периода между юни и август. Гълъб Донев допълни, че конфликтът в Близкия изток и повишаващите се цени на горивата оказват допълнителен натиск върху държавните разходи. Финансовият министър обясни още, че досегашният лимит от 1,4 милиарда евро вече е достигнат чрез емитиране на държавни ценни книжа в периода от февруари до май.

Сблъсъкът между управляващи и опозиция

Стефан Белчев от „Прогресивна България“ посочи, че седмиците до началото на юли са критични за пазарите, тъй като през август инвеститорите излизат в отпуск, а в момента лихвените нива за страната са благоприятни. Той призова за подкрепа на законопроекта с думите: „Това е таван, а не сума за задължителен харч. Взимаме буфер, който да осигури бъдещето.“

Икономистът от „Демократична България“ Мартин Димитров обаче отправи критики към управляващите и предупреди за риск от влизане в дългова спирала. Той отбеляза, че държавният дълг е нараснал от 15,1 милиарда лева през 2020 година до 30,6 милиарда лева през 2025 година. Според него основната цел трябва да бъде съкращаване на дефицита, без да се застрашава икономическият растеж.

Спорове за фискалния резерв и дефицита

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов заяви, че фискалният резерв е сериозно намален, което превръща тегленето на новия дълг в необходимост, а не в желание. Бившият финансов министър Теменужка Петкова от „ГЕРБ“ възрази срещу твърденията за скрити дефицити и изтъкна, че Европейската комисия е обявила явен дефицит от 2,9% от брутния вътрешен продукт за 2025 година.

Депутатът от „ГЕРБ“ Владислав Горанов обяви, че неговата парламентарна група ще се въздържи от гласуването, тъй като липсват гаранции, че това ще бъде последната актуализация на дълговия лимит за годината. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов зае позиция, че публичните финанси са били изкуствено раздувани заради целите за влизане в еврозоната. В края на дебатите Георги Григоров от „Прогресивна България“ обобщи, че реално разполагаемият фискален резерв в БНБ е малко над 2 милиарда евро, а бюджетният дефицит към края на май е достигнал 2,5 милиарда евро, което изисква поемането на отговорност за стабилизиране на държавните финанси.